Най-лошият сценарий за предстоящата зима бил изглеждал така: германската икономика се бори с най-голямата рецесия от Втората световна война насам. Цели индустрии се сриват. Безброй работни места са застрашени. Милиони хора мръзнат по домовете си, защото не могат да си плащат сметките за газ, а други търсят къде да се стоплят в обществени помещения.
Политиците са натоварени с тежката задача някак да разпределят наличния газ. Химическата промишленост и малките пекарни, големите фирми и частните домакинства - страната изпада в спирала от хаос, борейки се за суровината.
Ако това се случи, то със сигурност би било политически кошмар. При този сценарий, Роберт Хабек не е далеч от истината, когато предупреждава за възникването на сериозен обществен проблем, ако Русия спре кранчето на газа, след като приключи профилактиката на "Северен поток 1". Но кого по-точно иска да разтревожи германският министър на икономиката с подобни изказвания?
Драматичните предупреждения от политиците и бизнеса вече дълго време създават единствено усещане за страх. А в крайна сметка това е от полза само на един човек - Владимир Путин.
Паниката е в полза на Путин
От Москва руският президент може спокойно да наблюдава случващото се на 2000 километра на запад. Ще се превърне ли рутинна техническа поддръжка на тръбопровода в политическа маневра? Ще използва ли той 10-те дни, в които се извършва профилактиката, за да влоши още повече газовата криза в Германия? Или Русия ще изпълни уговорките си за доставки на газ? Тези въпроси витаят из Берлин от седмици.
А отговорът е винаги един и същ, без значение кого ще попитате - никой не знае! Това може би е единственият откровен отговор. Но безкрайното чудене и догадки за нещо толкова несигурно превръщат притесненията в паника. Не само сред хората, но и на пазарите на суровини - нещо, което също е от полза за Путин. Всеки, който предрича ужасяващи сценарии в момента, трябва да има това предвид.
Напредък по гарантирането на енергийна сигурност има
Поривът да се обрисуват апокалиптични сценарии само замъглява истинската картина на случващото се. Всъщност прогрес по отношение на енергийната сигурност вече има. Първо: газовите хранилища в Германия в момента са пълни на повече от 60%. Това не е достатъчно, за да изкарат германците спокойни есен и зима, но е добро начало.
Второ: С Норвегия и Нидерландия наблизо, алтернативи на руските доставки на газ съществуват, а и тези държави искат да помогнат на Германия.
Трето: Потреблението на газ в Германия е спаднало в последните месеци. Това ограничава зависимостта на страната от вносна енергия.
Четвърто: Германските власти приеха закони, които най-сетне ще позволят преминаването към възобновяеми източници да се ускори с необходимата скорост.
Политиката трябва да вдъхва увереност
В резултат от всичко това предстоящата зима може да изглежда и така: всички ще пестят енергия, когато това е възможно - от отопление, от топла вода, на работа и в свободното си време. Политиците ще подкрепят на първо място онези, които са в затруднено финансово положение заради покачващите се цени. Общественият дебат ще се води от оценката, че ситуацията е сериозна, но не и безнадеждна.
Този сценарий изисква известно количество увереност. И точно това е чувството, което политиката трябва да вдъхне на хората.
Автор: Марио Кубина