Виталий Портников: Зюганов иска война
Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов от трибуната на Държавната дума призова "специалната операция" срещу Украйна да се нарича война и заяви, че Русия трябва да "победи" в тази война. Тази реторика на комунистическия лидер напомня за ролята, която ръководената от него партия играе през десетилетията на нейното управление в съветската империя. Но дори след разпадането на Съветския съюз и забраната на КПСС, възродената Комунистическа партия на Руската федерация, оглавявана от същият този Генадий Зюганов, според мен стана една от основните “великодържавни” сили на страната.
Картонения "интернационализъм" на болшевиките беше изхвърлен от "възродените" комунисти. Сигурен съм, че сега Комунистическата партия на Руската федерация изглежда като невероятна симбиоза от болшевизъм и шовинизъм, която вече няма нужда да се прикрива. През 90-те години именно комунистите се противопоставиха на независимостта на Украйна и други бивши съветски републики, приеха резолюция за „руския статут“ на Севастопол във Върховния съвет на Руската федерация и призоваваха за окупация на Крим.
Когато ме питат какво би станало, ако Генадий Зюганов стане президент на Руската федерация през 1996 г. - а той тогава беше реален конкурент на действащия президент на страната Борис Елцин - неизменно отговарям, че тогава политиката на Путин щеше да започне да се прилага много по-рано.
Руското правителство, което се утвърждаваше под демократични лозунги и признаваше суверенитета на съседните страни, имаше нужда от време, за да направи чудовищно салто от демокрация към авторитаризъм и агресия. Мисля, че Генадий Зюганов нямаше да има нужда от "допълнително време". Още тогава той експлоатираше носталгията по Съветския съюз, още тогава беше готов за отмъщение.
И може би същият Елцин наистина искаше да победи Зюганов на негов терен. Оттук идват странните му изявления за Крим, на пръв поглед абсурдната подкрепа на Кремъл за диктаторските амбиции на младия Александър Лукашенко, подписването на договори за „съюзна държава“ с беларуския президент и икономическите преференции, които помогнаха на Минск да се откаже от икономическите реформи. Очевидно Елцин наистина е искал да покаже на руския избирател, че неговият съперник Зюганов само говори за възстановяването на Съветския съюз, а той, Елцин, вече е започнал да строи „съюзна държава“, макар и с по-бавни темпове.
Но в онези далечни времена всичко това може да е изглеждало преди всичко като политическа борба. Сега лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация е трубадур на истинска война, той призовава своите сънародници да се съгласят със самия факт на военна конфронтация, да участват в нея, да финансират войната със собствените си данъци и да ѝ се радват.
В една мразовита зимна вечер на 1993 г. Генадий Зюганов и аз се връщахме от Кремъл, където тогава снимаха телевизионно предаване, посветено на първите в историята на съвременна Русия избори в Държавната дума. Партията ЛДПР на Владимир Жириновски триумфира на тези избори, тогава прозвучаха пророческите думи на дисидента Юрий Карякин „Русия, ти полудя!“.
Зюганов иронично ме попита дали най-накрая съм разбрал, че комунистите не са най-лошото нещо. Не отговорих нищо - бях смазан от победата на Жириновски, защото осъзнах през каква точно катастрофа ще трябва да преминем всички. Пък и беше ужасна поледица и трябваше само да внимавам да не падна и да не си счупя врата, а да не дискутирам с лидера на комунистите.
Но сега ще ви отговоря, Генадий Андреевич: вие не сте ли същият като Жириновски, като Путин, като Сталин, като Хитлер? Като всички политици, чиято цел не е била да създават, а да унищожават и разрушават? Вашето въображаемо състезание с Либерално-демократическата партия или "Единна Русия" не е ли съревнование пред тялото на жертвата: кой ще стреля пръв и кой ще направи "контролния" изстрел? Не доказахте ли това за пореден път с речта си от трибуната на Държавната дума?
Източник: krymr com
Бесарабски фронт