Руският президент Владимир Путин може да води война навсякъде и по всякакъв начин и иска всички ние на Запад да го знаем. Ето защо той не просто взривява отново части от Киев. Той също така заплашва Украйна, Европейския съюз и НАТО с ядрена ескалация, като същевременно засилва хибридната война, която той, като обучен от КГБ военачалник, овладява десетилетия, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Технически, западните страни, които той атакува, не винаги могат да докажат веднага, че Путин е лично отговорен за конкретен акт на агресия. Това е в природата на хибридната война, която умишлено размива границите между военни, технологични, психологически и други видове битки и избягва лесното намиране на виновните. Но експертите улавят онзи характерен полъх.
През уикенда железопътният трафик в Северна Германия спря за няколко часа. Два отделни радиокабела бяха прекъснати едновременно - единият действаше като резервен за другия - на стотици километри разстояние един от друг. Водят се огледи. Но консенсусът е, че това е професионален и изключително усъвършенстван саботаж.
Това прекъсване последва подозрително хореографираните експлозии дълбоко под Балтийско море миналата седмица. Тези детонации повредиха два тръбопровода, предназначени за изпомпване на природен газ от Русия към Германия - която Путин иска да изнудва да се подчини чрез енергиен глад. Гигантският балтийски метанов балон напомни на целия западен алианс, че има стотици други уязвими връзки на океанското дъно, пренасящи всичко от газ до електричество и интернет данни.
С всеки подобен акт на саботаж и провокация - тази седмица имаше и кибератаки срещу няколко американски летища - в някои западни страни се разгръща интересна динамика. Познавачите веднага посочват Путин като най-вероятния извършител. Но други, като чуят името, реагират така, сякаш някой току-що е извикал „Волдеморт“. Точно по даден сигнал те изкопават теории на конспирацията от дъното на пропагандното блато на Кремъл. Може би бяха американците, може би бяхме ние, може би изобщо не се е случило.
И това също е нещо, което Путин иска. Той се нуждае американците, германците, италианците, унгарците и други да се скарат със - и дори да започнат да мразят - собствените си сънародници. Той иска да започнем да вярваме, както се изрази авторът Петър Померанцев, че „нищо не е истина и всичко е възможно“. Той иска да ни накара да се съмняваме в реалността – какво е добро и зло, жертва и агресор, самоотбрана и ескалация.
Путин знае, че така много от нас ще се страхуват още повече от него. Разбира се, ние се страхуваме, че той може да хвърли ядрени оръжия. Но сега също се тревожим, че той може да спре нашето електроснабдяване и водоснабдяване, нашите телекомуникации и болници или че може по друг начин да се набърка в живота ни, където и да се намираме. Както висш командир в германската армия каза пред вестник, ние вече не сме в състояние на пълен мир и все още не сме във война.
Разглеждайки всички тези театри на военни действия в тяхната цялост, трябва да отдадем известна заслуга на Путин. Той вероятно отдавна се смее на произволните разграничения, направени от западните военни анализатори, които са се закостенили в умовете ни и следователно в подготовката ни да се защитим - срещу него.
Това започва с термина „хибридна война“. Основната идея - за стратегическа двусмисленост в битките, по същество - е стара колкото войната, а следователно и човечеството. Но терминът е измислен едва през 2007 г. - от Франк Хофман от американски военен мозъчен тръст - за да опише това, което Путин вече практикува от години по това време.
Същото важи и за така наречените „сфери“ на войната. Първоначално това бяха земя и море, по-късно въздух, след това космос и киберпространство. Тези разграничения може да са имали смисъл за логистичните плановици в министерствата на отбраната, които биха могли да насочат дадена част от отбраната си - армия, флот, военновъздушни сили - към всеки домейн.
Но те са без значение за враг като Путин, който интуитивно смесва всички средства, предоставени от физическата и психологическата вселена, за да манипулира, изнудва и насилва своите противници. Той вече е използвал мигранти, въглеводороди, жито, "Новичок", симпатизиращи му политици, теории на конспирацията и много други. Той също така с удоволствие би се възползвал от вируси, радиация и каквото друго му дойде.
Трябва да очакваме повече кабели да бъдат срязани и повече тръби да експлодират. Трябва да се подготвим фабриките да спират работа без предупреждение, сателитите да се държат странно, навигационните системи да се сриват и банкоматите да отказват нашите ПИН кодове. И всеки път ще виждаме повече от „полезните идиоти“ на Путин – неговите марионетки в западната политика и медии – да ни казват да не вярваме на каквото и да се случва.
От 2016 г. НАТО заявява, че „хибридните действия срещу един или повече съюзници могат да доведат до решение за позоваване на член 5 от Северноатлантическия договор“. Това е клаузата, която казва, че атака срещу един е атака срещу всички.
Онзи германски генерал е прав: ние сме на гранично място някъде между мира и войната и това е ново и неудобно преживяване. Но е по-добре да свикнем бързо - и да покажем на Путин, че знаем и неговите уязвими места.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.