Безпринципни назначения на високи властови постове. Граждански отпор. Протести, с продължителност, достойна за Гинес рекорд. Управленчески грешки, толкова абсурдни, че говорят за задкулисни политически манипулации. Това коментира председателят на Нова Алтернатива, Николай Цонев, относно изтеклия запис на Вежди Рашидов.
Запомнете добре този исторически момент. Свидетели сте на повратна точка. От днес България никога няма да бъде управлявана без да се чува гласа на хората. Днес гневът и справедливото омерзение на обикновения човек достигнаха своя предел. Днес погребваме политиците, които управляваха в безметежно безхаберие.
Освен министър-председател, прочел една книга, друг, считащ масови синдикални стачки за „седенки”, медиен могул, „тропнал” по масата и получил ключов пост, България се гордее и с безкултурен министър на културата. Болезнено е да изреждаме перверзните, просташки изрази, които Вежди Рашидов бе записан да изрича. Банално е да повтаряме гнусните думи, с които българските първи мъже общуват помежду си. След скандала Борисов-Найденов-Кокинов, нецензурните излияния на Рашидов идват като сламката върху гърба на носача, която го кара да захвърли целия си товар.
Не искаме да падаме до нивото на битовизъм, което обитават голяма част от сегашни и бивши управляващи. Ето защо насочваме вниманието си към по-сериозния проблем, проявил се в тази срамна ситуация. А именно – бившият министър на културата в прав текст признава медийния комфорт, осигурен на кабинета „Борисов” от Делян Пеевски.
Отрезвяващо идва съзнаването, че начело на държавата са стоели аморални, недостойни личности, които нарушават основни конституционни норми относно правата на гражданите (виж чл. 39 и чл.41 от Конституцията на Р. България). Думите са най-силното оръжие на един политик. В случая с цинизмите на Вежди Рашидов, тежестта на словата е използвана, за да урони чувството за национално достойнство на българина. Безкултурният министър се отрича от българското си самосъзнание, както и от държавата, която определя като „циганска”. Обидно е, че човек, заемал подобен висок пост, смята принадлежността си към българската етническа група за срамна, а за жлъчен епитет използва името на ромската обществена прослойка.
И след първоначалния потрес от изтеклите размишления на Рашидов, избърсваме студената пот, избила по челата ни. Четем за медийния комфорт на ГЕРБ, осигуряван от империята Пеевски-Василев. И започваме да се смеем, защото такъв е защитният ни механизъм срещу ежедневните политически гафове и откровени трагедии, които облъчват всички ни. Започваме да се смеем, защото всичко се подрежда, в миг всичко става ясно. Прозираме, че подозренията ни за срастването между медии, партии и престъпни структури са били истина. Всяка вечер гледахме как се режат лентички, а на сутринта четяхме за възторга, който асфалта буди у Борисов. Сега получаваме публично оправдание, за това, че четири години държавата бе управлявана в името на личното облагодетелстване и благосъстоянието на олигарси и монополи.
Различното този път е, че няма просто да се засмеем и да продължим напред. Този път, ние, активните, трезвомислещите сами ще създадем пространство за гражданското общество в управлението на България. Искаме Нова Алтернатива.