Победите на мароканския отбор по футбол бяха съпътствани с безредици в Европа. В Казабланка, Маракеш и Рабат хората ликуваха, но не подпалиха знамената на Белгия. Не се катериха по автобусите и не хвърляха камъни срещу полицията.
Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.
Във Франция, след победата над Португалия, бяха арестувани повече от 200 младежи, които имаха марокански корени, но повечето от тях не бяха стъпвали в родината на родителите си. В дните преди мача с Франция, медиите от Африка забравиха, че става дума за спорт. Антифренска истерия заля вестници, списания и електронната мрежа. Отборът на Мароко трябваше да победи, но и да отмъсти на колонизаторите, да натрие носа на европейците.
Само призив за отмъщение срещу "Кръстоносците" не се появи. В този злонамерен хор, който разпалваше омраза, се включи дори и Израел. "Всички сме мароканци" публикува на първата си страница един много тиражиран вестник!
Французите са свикнали на подобни ситуации и не отговориха на провокациите.
Не знаеха ли пишещите и говорещи журналисти, че "омразата" разпалвана в средите на полуграмотни и откъснати от корените си младежи, ги тласка редовно към палежи и грабежи?
Защо никой не каза, че националният отбор на Франция не представлява нито християнството, нито Европа?!
Не е тайна, че кварталите населени с емигрантски семейства пламват за щяло и за нещяло?! Не носят ли те отговорност за смъртта на едно 14-сет годишно момче, което при опит да скъса френското знаме, бе смачкано от носещият знамето автомобилист? Лесно е да се сочи "исляма" като главна причина за етническа нетърпимост. На стадиона "Ал-Байд" в Катар 40-те хиляди марокански запалянковци посрещнаха френския отбор с освиркване. Когато чуха "Марсилезата" те спряха и проявиха уважението си към Франция. И този крештящ пример доказва, че "културата" не е броят на опери, на които си бил, или книги, които си прочел, а традиционното семейно наследство, което си получил. Голяма част от френският отбор е съставен от деца на емигранти. Освен, че са надарени, те са горди, че са удостоени с националната фланелка на страната подслонила родителите им.
Мароканските потомци в Западна Европа явно не знаят, че родината на техните родители никога не е била колония, а "Протекторат". Благодарение на тази "административна" разлика, роденият в Казабланка Марсел Сердан, световен шампион по бокс, е най-известният френски спортист за всички времена. За неговият съгражданин Лабри Бен Барек, играл за френския национален отбор, бразилецът Пеле казва: "Ако аз съм "цар", Лабри е Бог!"
Който няма време да се рови в историята, може да погледне къде са родени и започнали да ритат топката мароканците. Поне половината от тях са родени във Франция. Треньорът на отбора - Улид Реграги е от парижкото предградие - Корбей Есон.
От спортна гледна точка - мачът не бе на ниво. Първата причина е ранният гол отбелязан от французите и втората е, че мароканците издишаха физически. Постигнатият от тях успех е изключителен, но изразходваните сили не им позволиха да продължат. Двамата треньори го знаеха и тяхната прегръдка, както и тези между играчите, означаваше "Bonne chance". Който се обзаложи, че в Рабат и Казабланка всички ще са за Франция в неделя - няма да загуби!