Сергей САВЧУК, РИА Новости
Онзи ден енергийният концерн Fortum изпрати официално съобщение до администрацията на президента на Русия, че финландската страна категорично възразява срещу, цитираме, „незаконното изземване на руския филиал на PJSC Fortum“.
В края на април Владимир Путин със свой указ въведе временно управление на руските активи на чуждестранните компании Fortum и Uniper. Президентският указ на практика анулира статута на акционери на тези компании, които в структурата на вътрешния енергиен сектор притежават (между другото) 83,73% от акциите на ПАО Unipro и 98,23% от акциите на PJSC Fortum. Казано по-просто, Русия вече не признава собствеността върху финландския Fortum и германския Uniper като част от нашите генераторни системи. Те са прехвърлени в статут на руска собственост, а управлението на маса финансови и физически активи е поверено на Федералната агенция за управление на собствеността.
Финландия и Германия, крайно враждебни към нас, топло и редовно посрещащи Владимир Зеленски, изведнъж се осъзнаха и сега крещят на всеки ъгъл, че са били ограбени. Те също щели да подадат иск за международен арбитраж. Искат да си върнат достъпа до критичната руска инфраструктура и парите, които са спечелили от продажбата на електроенергия и топлина на руски предприятия и населението.
Както бе споменато по-горе, финландската компания е мажоритарен акционер в руското PJSC Fortum. Последният е един от основните производители и оператори на топлинна и електрическа енергия в регионите на нашия юг, Урал и Западен Сибир. Чрез руската си дъщерна компания финландците управляваха и печелят от четири топлоелектрически централи в Челябинск, две топлоелектрически централи в Тюмен и водноелектрическа централа в Няган. Освен това компанията притежава 18 вятърни парка: 13 в Ростов, по два в Уляновска и Оренбургска области и един в Башкирия. Общата инсталирана мощност на съоръженията е 4,6 гигавата електрическа и 7,6 гигавата топлинна енергия. Паркът се основава на газови турбини и парни електроцентрали, които осигуряват около 60 процента от производството, тоест природният газ е основното гориво.
Финландската страна също притежава една трета от акциите на PJSC TGK-1. За разлика от своите колеги, това предприятие работи в северната част на страната ни. Териториалната генерираща компания управлява 52 електроцентрали в областите Санкт Петербург, Карелия, Ленинград и Мурманск. В допълнение към Северна Палмира, дванадесет топлоелектрически централи осигуряват топлина на градове като Петрозаводск, Мурманск, Кировск и Апатити. Деветнадесет станции са разположени над Арктическия кръг, тоест те са обекти на критична инфраструктура. Ако PJSC Fortum е предимно природен газ, то в TGC-1 почти половината от производството на енергия се осигурява от водноелектрически централи.
Германците, представлявани от Uniper, притежават контролния пакет акции в руското подразделение на Unipro PJSC. Говорим и за водноелектрически централи, от които има цели пет под управлението на компанията: Березовская, Смоленская, Сургутская, Шатурская и Яйвинская, с обща мощност от 11,2 гигавата.
Тук трябва да направим едно отклонение и да кажем, че допускането на чуждестранни инвеститори не е държавен саботаж, а доскоро обичайна индустриална практика, насочена към разширяване на производството и, разбира се, печалба. Чуждите инвеститори не просто донесоха пари, които бяха използвани за модернизиране на разпределителните мрежи, изграждане на нови трафопостове и много други. Този тип международно сътрудничество направи възможно законното закупуване на липсващи или липсващи технологии и хардуерни решения от чужбина.
Всичко се промени на 24 февруари миналата година, когато колективният Запад просто отказа на страната ни всякакви права, лишавайки ни пряко или косвено от активи и собственост.
Всички удари през последната година и половина Русия нанесе стриктно в отговор на подобни атаки срещу себе си. Така беше и този път, за което финландският концерн Fortum предпочита да мълчи. Например Финландия едностранно конфискува местния център за данни на компанията Yandex, повече от 800 руски железопътни вагона, земя и недвижими имоти, които са били държавна или частна собственост на руски граждани.
Факт е, че германската Uniper, която е водещ производител и доставчик на електроенергия, показа загуба от петнадесет милиарда долара миналата година. Тази дупка се образува поради факта, че основният инфраструктурен парк на концерна са газови електроцентрали и след разпадането на отношенията с Русия се наложи закупуването на синьо гориво на абсолютно изнудващи, извинете, демократични цени. В резултат на това упорито се говори за възможен фалит на Uniper. Ако това се случи, компанията и всички нейни руски подразделения ще попаднат под контрола на недружелюбни към нас играчи. Освен това процедурата по несъстоятелност включва изземване на активи, оценка на масата на несъстоятелността и последващото ѝ прилагане за изплащане на задълженията към кредиторите. Ако президентът всъщност не беше изгонил финландците и германците, те щяха да започнат банкрут и да бъде поискан запор на всички активи и сметки на изброените предприятия без изключение. И такъв запор несъмнено щеше да бъде наложен, затруднявайки живота на руските енергетици и граждани.