Няма никакво значение как се казва конкретният човек. Името на вдъхновителя на тази статия още дълго няма да слезе от заглавията, така че нека професионалните журналисти да го дъвчат. Стига някой да не им извади зъбките, ако дъвканата тема стане особено интересна.
Проблемът е друг, а именно профила. Профилът на посредствения недосегаем. Защото именно посредственият недосегаем е причинителя на най-големите вреди, на най -мащабните злини, на най-порочните схеми.
Посредственият недосегаем е човек, въпиющо безпомощен извън системата на политиката и държавните пари, извън системата на рушветите за назначения, за законодателни решения, за административни услуги. Извън системата на служебните коли, на представителните разходи, на служебните помощници. Извън системата на безплатния живот, за който плащат други. Посредственият недосегаем е човек, издигнал се до върховете на държавните власти именно поради осъзнаването на своята тотална безпомощност извън тази система, и поради посвещаването на всяка една секунда от живота си на подмазването, интригата, на ръгането с лакти за да пробие по-напред в редичката на себеподобните.
Няма нито един пример за посредствен недосегаем, който, след като е бил изритан от системата, да се е доказал като простосмъртен умник.
Между другото, профилът на посредственият недосегаем напълно съвпада с профила на босовете на мафията. Заменете държава с мафия, и нищо в подредбата на горните абзаци няма да звучи нелогично и невярно.
Човек, който живее с мисълта, че шефа с един телефон може да оправи проблема. Човек, който живее с мисълта, че няма да бъде махнат и смачкан, защото съвестно е отчитал полагащото се според него на тези отгоре, и съвестно е изпълнявал спуснатите отгоре директиви. Човек, който живее с мисълта, че, ставайки част от омертата, излиза извън обсега на законите, правилата и логиката.
Не може посредственият недосегаем да стигне толкова нависоко, мисли си читателя. Щом е там, не е глупав.
Не, може! Посредствен е. Няма как да бъде наречен другояче, след като изтъпанчва два палата в центъра на София, заради които фокусира внимание и гърми от политиката веднъж. След което втори път се изтъпанчва с едни парични преводи, от своя собствена сметка в Швейцария. Настрани от всичко друго, дори и клишето на посредствения недосегаем е глупаво – политик със сметка в Швейцария. За която НАП са знаели от години, и са наблюдавали заедно с чуждите служби, предоставили им диска.
Посредствеността обаче се култивира. Притъпяването на инстинктите, на чувството за отговорност, за морал, за обществена полза и за служба на хората, които всъщност избират посредственият и му ръкопляскат по селските площади, са потискани.
Потискани са от друго чувство, много по-силно от рационалните причини и ползите от пребиваването на човек в политиката.
Чувството за недосегаемост.
Не може да е недосегаем, мисли си читателя. Нали го наритаха, заради сигнала срещу него.
Не, драги ми читателю. Това те карат да си мислиш. Проследи обаче хронологията на скандала. После си представи профила на оперативния работник, който именно сега, при тази власт, и при тази подредба на силите, би работил срещу конкректния недосегаем глупак. Такъв няма.
Помията, която собствените медии на шефовете на недосегаемия глупак ще изсипят върху клетия наритан, има за цел да те кара да си мислиш, че сигналът е причината. Не, сигналът е следствието, замазването, излизането от ситуация.
Сигналът е тапата в устата на наритания, сигналът е копчето “mute” в ръката на шефа, сигналът е комфорта на оставащите, че наритания няма да им развали омертата.
Ако посредственият недосегаем не беше подразнил шефовете си, например организирайки едно строене на един газопровод без да предвиди шефа в план - сметката на кражбите и комисионните, ти, уважаеми читателю, никога нямаше да разбереш за този сигнал. За тези сметки. За тези преводи.
Защото шефът щеше да реши проблема. С едно телефонно обаждане.