Късно е, няма обратен път назад…

Късно е, няма обратен път назад. Късно е, всеки живее в собствен свят… Добре, че Данчо Караджов не е посветил песента „Сбогом“ на развитието на футбола в България, а все пак пее за любов.

Но, да – късно е. Но по-добре късно, отколкото никога. По-добре край, а не агония без край. Въпрос на време е Боби Михайлов, братлето на Наско Сираков, да разбере, че да управляваш БФС е добре, защото носи облаги и то много, но и това е до време. Падаш от БФС, падаш от ФИФА и УЕФА, парите спират.

Защо е добре да управляваш БФС?
Заради парите, разбира се. За това все става въпрос. Ръководителите на УЕФА избраха на 19 юни президента на БФС Борислав Михайлов за председател на Футболната комисия на европейската централа. Така той ще оглавява един от най-важните комитети в структурата в следващите четири години, а негови заместници ще бъдат легендите на световния футбол Збигнев Бониек, Луиш Фиго, Деметрио Албертини и Деян Савичевич. Сред членовете на комисията личат имената на Олег Протасов, Владимир Шмицер, Теодорос Загоракис, Михай Стойкица и други. Колкото и да са богати въпросните заместници, защото са били футболисти на топ ниво, никой не отказва няколко хиляди евро заплата.

Иначе по време на предишния мандат Михайлов бе заместник-председател на грузинския си колега Леван Кобиашвили.
През 2011-а Борислав Михайлов стана първият българин, избран в управлението на УЕФА, като в продължение на осем години (два мандата) бе част от Изпълнителния комитет на централата, а междувременно бе и председател на Комисията за развитие и техническо подпомагане и на Комисията по футзал. От януари 2017-а пък е част от Комисията за развитието на футбола на ФИФА, отговаряща за стратегическото развитие и правилата на играта.

Всичко това, повярвайте ми, носи след себе си много пари. Но… докато си президент на БФС. Не си президент на БФС, няма пари. Просто е.

И тук не говорим само за поста президент на БФС. Като вицепрезидент на БФС можеш да бъдеш делегат на мачове на УЕФА – това също са пари, можеш да участваш в различни комисии на УЕФА на по-ниско ниво – това също са пари, можеш да участваш в различни проекти и програми – това също носи пари.

Така че властта в БФС не е само да се показваш и да се биеш в гърдите „Аз съм!“

Постът носи облаги – и то много. Затова властта е сладка. А и е известна максимата, че власт не се дава, а се взима. Изобщо няма да правим препратки към политиката.

Късно е, няма обратен път назад. Късно е, всеки живее в собствен свят…