В интервюто на президента Токаев от 3 януари тази година се засягат най-животрептящите и злободневни проблеми на съвременен Казахстан. Също така, обаче, са дадени определени исторически визии, които отиват далеч в бъдещето и заслужават да бъдат анализирани. Тъй като аз работя в областта на политическите науки и международните отношения ще се спра на политическите аспекти в публикувания текст. Те касаят задълбочаване на демокрацията, оценките на някои събития от миналото и, разбира се, международните отношения и мястото на Казахстан в тях.
Интервюто започва – и това не е случайно - с промените на правилата на изборната игра. Както е добре известно, тя е един от най-сигурните индикатори за демокрация и демократизация на една държава. В Казахстан дълго време цареше определена изкуствена ситуация, която не допринасяше нито за едното, нито за другото. Много пъти съм питала мои колеги политолози с какво се обяснява факта, че едни казахстанци имат право да избират местната си власт, а други нямат, и до този момент не съм чула смислено обяснение – не защото отлично квалифицираните ми казахстански колеги не могат да отговорят, а защото това беше резултат на нелогично политическо решение, продиктувано от патерналистични и може би други съображения. Всеобщото избирателно право, залегнало в конституцията на страната точно това и означава – че всеки гражданин има право да избира, а и да бъде избиран независимо от това в какво населено място живее. Направената в тази насока крачка може без съмнение да се оцени като сериозен демократичен прогрес. Не по-малко важна е и ролята на Конституционния съд – в крайна сметка, конституцията е общественият договор, който гражданите на една държава подписват, а конституционният съд има задачата да следи за спазването на клаузите на подобно споразумение.
Вторият важен аспект е оценката на януарските събития преди две години. Те привлякоха вниманието на международната общественост и предизвикаха различни, често диаметрално противоположни оценки. Една от причините се свеждаше до липса на обективна информация. Оценките, изказани от най-възможната висока трибуна, допринесоха за по-ясното разбиране този проблем, възникнал, както казва президент К.Токаев, в резултат на дълго неглижиран противоречия и контрасти в казахстанското общество. Може би за първи път голяма част от нещата са наречени с истинските им имена - нямам предвид, че друга не са. Просто някои процеси и явления трябва да издържат съда на историята за да ги видим в цялата им пълнота и завършеност. Във всеки случай високо оценявам откровеността и смелостта на президента предвид обстоятелството, че подобни модели на политическо поведение не бяха характерни за Казахстан, поне до не отдавна. Струва ми се, че подобен подход въвежда един нов тон в политиката, който е много по-модерен, убедителен и достоен както във вътрешно политически, така и във външнополитически план.
И разбира се, не може да не привлече вниманието частта на интервюто, посветена на външната политика. Това е естествено, като се има предвид, че страната е девета по територия в света, изключително богата на природни ресурси, в това число и на уран (в нея се добива 44% от цялото световно производство на тази стратегическа суровина) и е безспорният лидер на Централна Азия както в икономическо, така и в политическо отношение. На фона на запазването на многовекторната политика, станала традиционна за страната, се слага ново ударение върху отношенията с Китай. Свидетели сме на един нов курс, много по-прагматично ориентиран и освободен от идеология и стари политически парадигми. Както г-н К.Токаев казва, става въпрос за една от най-мощните и развити икономики в света. От Казахстан зависи дали ще се възползва от възможностите на това съседство, и то не само във вътрешнополитически план – инвестиции, технологии и съвместни предприятия – но и във външнополитически, за неутрализирането на политиката на една агресивна държава, каквато в момента е Русия.
Струва ми се, че интервюто си президентът К.Токаев бележи въвеждането на един нов „бон тон“ в казахстанската политика, който се отличава със критичност и самокритичност, конституционни и други правни ограничения на президентската власт за сметка на другите власти, отвореност към обществото и безспорна чуваемост. Ако всички тези условия се излеят и в осезаемо повишаването на жизненото равнище на обикновените казахстанци, можем да очакваме период на стабилност, развитие и просперитет за този толкова симпатичен, трудолюбив, толерантен и гостоприемен народ.