Евгений ЦИБУЛЕНКО, rus.delfi.ee
Наричат Русия „колос с глинени крака“ – асиметрично слаба страна, разчитаща на ресурсен потенциал, което придава на икономиката ѝ предимно суровинен характер. Въпреки това, благодарение на Путин, след 24 февруари 2022 г. е по-уместно руската икономика да се сравнява с Титаник, който неотклонно се движи към своето унищожение.
Недостиг на храна в селскостопанска страна, рекордно покачване на цените на бензина, стотици хиляди замръзнали руснаци, горящи огньове в страна, произвеждаща газ, и накрая колапсът на военната и гражданската авиация на страна, която някога е имала водещи технологии - непълен списък на проблемите, които са били невъобразими в Русия преди началото на войната. Съответно от самото начало на пълномащабното нахлуване в Украйна усилията на руската пропаганда бяха концентрирани върху създаването на митове сред населението: за непобедимостта на руската армия, за липсата на жертви в нейните редици и накрая за устойчивостта и неразрушимостта на руската икономика. Митотворчеството е може би основната точка на концентрация на усилията на пула от водещи пропагандисти. Тяхната работа е щедро платена от Путин, за да убедят населението на Руската федерация, че няма проблеми и т. нар. СВО „върви по план“. Сухата статистика сочи обратното: западните санкции бавно, но стабилно засягат руската икономика и военно-промишления комплекс, въпреки че Руската федерация продължава да внася стоки с двойна употреба, използвани в производството на ракети и дронове по заобиколни пътища.
Професорът по икономика от Йейл Джефри Зонефелд разкрива реалното състояние на руската икономика след санкциите на Запада, които провокираха отлив на бизнес: заедно с чуждестранния капитал най-новите технологии частично напуснаха Русия. Руският нефтен и газов сектор също пострада от загубата на достъп до модерни технологии за производство и рафиниране на нефт. По-специално, Роснефт беше принуден да похарчи допълнителни 10 милиарда долара за капиталови инвестиции, което добави 10 долара към цената на всеки барел петрол. Общо след началото на войната изтичането на частен капитал от Русия възлиза на 253 милиарда щатски долара.
На първо място, западните санкции удариха руския износ за Европа. По предварителни оценки на Централната банка на Руската федерация руският износ през 2023 г. възлиза на 422,7 млрд. долара, което е с 169,4 млрд. долара (почти 30%) по-малко от година по-рано. Причината е гореспоменатата суровинна база: след руската инвазия в Украйна руската икономика не се срина поради високите цени на петрола, но сега „черното злато“ бързо поевтинява. През 2022 г. барел от основната марка руски петрол Urals е струвал $76,1, а вече през 2023 г. - $63. Ситуацията с газа е абсолютно същата: Русия загуби основния си експортен пазар - ЕС, поради което бяха загубени около 40% от руския износ на газ. Според Росстат през 2022-23 г. основният износ на суровини от Руската федерация се срина с 35%. Намаляването на износа на руски суровини, предимно на енергийни ресурси, провокира инфлация и в резултат на това повишаване на цените на всичко: от храна до бензин. Инфлацията в Руската федерация през 2023 г. е 7,42% - това е официалната статистика на Росстат, но цените на бензина през 2023 г. са се увеличили със 7,23% (в началото на 2024 г. започнаха да го продават на изплащане), а цените на яйцата за същата година нараства с 61.35%. Реалната инфлация в Руската федерация отдавна надхвърли 10%, но ръководителят на Централната банка на Русия Елвира Набиулина изкуствено поддържа курса на рублата до април 2024 г. - Кремъл не иска да разваля предизборната кампания на Путин, след което руснаците ще се изправят пред рязко покачване на цените и спад в стандарта на живот.
Въпреки факта, че Русия получи безпрецедентен пакет от санкции, което определено се отрази негативно на нейната икономика, както се потвърждава от горните цифри, руският военно-промишлен комплекс все още не е застрашен от пълен колапс. Да, много военни програми трябваше да бъдат значително намалени или затворени, но Москва уверено заобикаля наложените ограничения, като внася високотехнологични компоненти през Китай и други страни.
В Русия няма оръжия, които да не използват западни технологии, така че спирането на транзита на такива стоки може да унищожи военно-техническия потенциал на руските въоръжени сили.
В периода от март до декември 2022 г. Руската федерация е внесла 72% от тези компоненти от Китай - това е с 22% повече от предходната година. Парадоксът на ситуацията е, че над 60% от стоките с двойна употреба се произвеждат в САЩ - и, заобикаляйки санкциите, наложени от Запада, те все още се озовават в Руската федерация. В резултат на изследване на останките от свалени ракети и БПЛА американски части бяха открити в ракетите Х-59, Х-101, Калибър и Искандер-К, както и в такива видове дронове като Орлан-10, Шахед-131 “, „Шахед-136“. Американски компании като Analog Devices, Texas Instruments, Microchip Technology, Intel Corporation и Advanced Micro Devices (AMD) осигуряват поне 52% от високотехнологичния внос, използван в руските ракети и UAV. Въпреки санкциите Русия има достъп до такива технологии, внасяйки ги „транзитно“ през съюзнически държави. Ако например Армения увеличи вноса на електроника с 560% за шест месеца, трудно е да се повярва, че това се прави за собствените ѝ нужди. Според ръководителя на Украинския център за сигурност и сътрудничество Сергей Кузан през 2022 г. руският военно-промишлен комплекс е произвел приблизително 512 ракети. През 2023 г. обаче тази цифра е била 1060 единици. Руският военно-промишлен комплекс е особено успешен в производството на ракети Х-101/Х-555 - най-малко 100 единици на месец. Същите тези ракети бяха използвани в най-големи количества по време на масиран обстрел на украински градове на 29.12.2023 г. и 02.01.2024 г. „Ефективният“ резултат от санкциите е очевиден.
Следователно тази статистика опровергава твърдението, че западните санкции са унищожили руския военно-промишлен комплекс, лишавайки го от модерни технологии: създаването на механизъм за потискане на „сивия внос“ в Руската федерация и въвеждането на вторични санкции срещу нарушителите е едно от най-важните задачи за отслабване на руския военно-промишлен комплекс. Пренебрегването на този проблем само окуражава Путин, който се готви за конфронтация с отворен край. В Русия няма оръжия, които да не използват западни технологии, следователно спирането на транзита на такива стоки може да унищожи военно-техническия потенциал на въоръжените сили на Руската федерация.