На 7 март Швеция официално стана 32-ият член на НАТО. Сътресение за една исторически неутрална страна, което разклаща баланса на силите в Източна Европа, от Балтийско море до Северния ледовит океан. Това пише в свой анализ френският всекидневник L"Express, като обръща внимание на различните военни и политически въпроси в региона, които включва това присъединяване. Двеста години военно необвързаност e към своя край. Този четвъртък Швеция официално се присъедини към НАТО, ставайки негов 32-ри член след дълги месеци на преговори, особено с Унгария на Виктор Орбан. Допреди няколко години обаче на членството на Стокхолм в Алианса се гледаше като на непроходима червена линия в шведското общество, белязано от два века неутралитет. Но 24 февруари 2022 г. промени всичко, когато Русия започна инвазията си в Украйна, илюстрирайки апетита на Кремъл към Източна Европа. Това влизане на Швеция в НАТО, съчетано с това на Финландия през април 2023 г., напълно размества картите в региона. Отвъд забележителната военна и индустриална сила, която Кралството представлява, има и географски въпроси, които до голяма степен се разклащат. От Балтийско море до Северния ледовит океан.
Балтийско море - "езерото на НАТО"?
Това е може би основният извод, който правят повечето военни експерти. С присъединяването на Швеция - както и това на Финландия - към НАТО, Балтийско море вече ще бъде почти изцяло граничещо със страни членки на Алианса. Една територия обаче е особено стратегическа: остров Готланд. Принадлежащ на Швеция, този остров с повече от 3000 km², ремилитаризиран от 2018 г., е истинската врата към северната част на Балтийско море. Контролирането на този остров гарантира, че НАТО прави практически невъзможно Москва да транспортира кораби от северозападна Русия. Един коз: още през 2022 г. Стокхолм обяви близо 163 милиона долара инвестиции за укрепване на военното си присъствие на тази територия. Дали цялото Балтийско море ще бъде контролирано от НАТО? Не, защото една руска територия все още се съпротивлява на трансатлантическия военен съюз: есклавът Калининград. Разположен между Литва и Полша, този "руски остров" в сърцето на Европа, много тежко въоръжен, е в центъра на всички сценарии за ескалация на европейските генерални щабове. Единият, по-специално, монополизира вниманието на армиите на НАТО: съвместна атака, идваща от Беларус и Русия - през Калининград - по коридора Сувалки, името, дадено на 65-километровата ивица земя, която разделя Полша от Литва. Операция, която би отрязала балтийските страни (Естония, Литва и Латвия) от останалата част от Алианса и която особено тревожи Източна Европа. Присъединяването на Швеция позволява на НАТО да блокира допълнително Североизточна Европа, осигурявайки морска и военна подкрепа за НАТО, както и възможна изключително стратегическа транзитна точка. Шведският премиер Улф Кристерсон още през януари обяви, че страната му е готова да предостави войски на силите на НАТО в Латвия.
Швеция има военна тежест
Който говори за необвързаност, казва, че трябва да се осигури военна независимост. Швеция отдавна инвестира огромни средства в отбраната си, за да запази неутралитета си, преди постепенно да намали разходите си след края на Студената война. Но от 2014 г. и анексирането на Крим от Русия, разходите за отбрана на Кралството отново започнаха да се увеличават. Толкова много, че сега шведското правителство гарантира, че целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана ще бъде постигната отново през 2024 г. В момента Швеция има малко повече от 14 000 активни войници, към които можем да добавим и близо 10 000 резервисти.
Преди всичко Швеция има мощна военна индустрия, особено благодарение на отбранителната група Saab. "Войната в Украйна предизвика голямо пробуждане. Днес трябва да можем да се изправим срещу потенциален агресор, а не просто да се надяваме, че нищо няма да се случи", обясни преди няколко седмици пред L'Express Микаел Йохансон, главен изпълнителен директор на Saab. Индустриалната група се надява например да учетвори производството си на противотанкови боеприпаси до 2025 г., за да достигне 400 000 единици годишно. Във въздуха шведската армия може да разчита на малко над 90 бойни самолета JAS 39 Gripen (Saab), популярен модел, продаван също в Унгария, Бразилия и Южна Африка. В Балтийско море военният флот на Стокхолм също е голям, включващ няколко корвети и подводници.
Арктика - бъдещото оспорвано Елдорадо
Членството на Швеция в НАТО засяга пряко друг геополитически въпрос, който обещава да бъде решаващ през следващите години: Арктика. Русия твърди, че иска да превърне този океан в стратегически актив, както за развитие на алтернативни търговски пътища с глобалното затопляне, така и за осигуряване на военен контрол, докато 50% от бреговете на Северния ледовит океан се намират на руска територия. Членството на Швеция в НАТО обаче отчасти разклати баланса на силите. Кралство Швеция е една от осемте страни членки на Арктическия алианс, междуправителствен форум, занимаващ се със стратегически въпроси в региона. В състава му влизат 8 държави, седем от които сега са част от НАТО (САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и следователно Швеция); последната очевидно е Русия. Достатъчно, за да намали допълнително пространството за маневриране на Москва, като шведската територия сега може да служи като истинска тилова база за НАТО. Арктика също е в основата на шведските опасения. Шведските разузнавателни служби (Säpo) наскоро предупредиха за териториалната заплаха от руския шпионаж. Русия, но също и Китай, "извършват дейности, които застрашават сигурността в далечния север на Швеция", пише Säpo в своя годишен доклад за оценка на заплахите. "Интересът на Русия в Северна Швеция се отнася главно до шведския военен капацитет", продължава шведското разузнаване.
"Контрамерки", обявени от Москва
Реакцията на Кремъл не закъсня, като знак за безпокойството, което присъединяването на Швеция към НАТО представлява за Москва. Веднага след като ратификацията от Унгария беше обявена в понеделник, 26 февруари, последното препятствие пред Стокхолм, Русия обяви, че ще предприеме "контрамерки от политическо и военно-техническо естество, за да сведе до минимум заплахите, които тежат върху нейната национална сигурност." Тяхното съдържание "ще зависи от условията и степента на интеграция на Швеция в НАТО, включително възможното разполагане в тази страна на войски, средства и оръжия" на Атлантическия алианс, излъчи в Телеграм канала си руското посолство в Стокхолм. "От Швеция зависи да направи суверенен избор относно своята политика за сигурност. В същото време влизането на Швеция във военен съюз, враждебен на Русия, ще има отрицателни последици върху стабилността в Северна Европа и около Балтийско море, което остава наше общо пространство" и което никога няма да стане "езеро на НАТО", твърдят от руската дипломация.