Отидете към основна версия

3 015 14

Елена Дариева пред ФАКТИ: Въпросът на деня е дали изборите ще бъдат „2 в 1“

  • елена-
  • дариева-
  • президент-
  • радев-
  • герб-
  • бсп-
  • дпс-
  • мандат-
  • итн-
  • избори

Президентът нямаше вариант да връчи на Костадин Костадинов папката за третия мандат, казва социологът

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В 11 часа президентът Румен Радев ще връчи третия мандат на парламентарната група на ИТН. За първи път Румен Радев изневерява на традицията БСП да получава третия мандат. Какъв знак е това… Пред ФАКТИ говори Елена Дариева от социологическа агенция "Насока".

- Г-жо Дариева, „изневери“ или президентът Румен Радев на БСП, връчвайки третия мандат на „Има такъв народ“?
- Според мен не може да се говори за изневяра в избора му, но определено има знак към БСП, доколкото социалистическата партия беше неговият традиционен избор досега. Основното в момента е, че изходът от третия мандат изглежда предизвестен, тъй като няма политически перспективи пред него. Всъщност и хронологията на третия мандат показва именно това. За последен път той беше изпълнен преди около 20 години – през 2005 година, когато се реализира правителството на Сергей Станишев. Сега имаме декларация от Тошко Йорданов и от парламентарната група на ИТН, че ще върнат максимално бързо празна папка на президента, а това означава, че предсрочните избори са на хоризонта. Въпросът на деня е дали изборите ще бъдат „2 в 1“ – с европейските, или ще са на различни дати. Това, само по себе си, има голямо значение както за кампанията, за мобилизацията, така и в крайна сметка за изхода от тези избори.

- Чухме, че ДПС и БСП не искат третия мандат, а единствено „Възраждане“ го поискаха. Беше ли стеснен изборът на президента в този смисъл…
- И в предишни периоди сме чували предварително декларация от БСП, че не искат мандата, но въпреки това са го получавали. Сега само „Възраждане“, както припомнихте, казаха, че имат готовност да се опитат да направят кабинет, но е ясно, че в 49-то Народно събрание няма да се намери мнозинство, което да гласува този кабинет. Също така нека да си припомним и само преди дни как протекоха консултациите между президента Радев и „Възраждане“, какъв тон видяхме на тази среща. Така че смятам, че президентът нямаше вариант да връчи на Костадин Костадинов папката за третия мандат.

- Промените в Конституцията, които бяха направени, колко могат да заплетат възела с избора на служебен премиер. Омбудсманът – като институция, най-отдалечена от партиите, отпада. Управителят и подуправителите на БНБ трябва да подадат оставки, което е нелогично на фона на това, че те са скоро избрани. И така възможните хора отпадат, а кръгът с имена се стеснява…
- Така е и тук възникват много въпроси. Неслучайно напоследък и много анализатори предупреждават, че политическата криза, в която сме в момента, може да прерасне в конституционна такава. Ние добре знаем, че тепърва предстои президентът да проведе консултации с парламентарно представените групи, за да се определи кой ще бъде подходящ за следващ служебен премиер. След това президентът трябва да направи своя избор за кандидат за министър-председател, който пък от своя страна да предложи състав на Министерски съвет. И едва тогава президентът да издаде указ. И отново имаме казус. След като се извърви целият този път на процедурата, кой ще носи политическата отговорност за този избор, кой ще понесе отговорността за действията на избраното служебно правителство. Днес чухме Деница Сачева да казва, че от партия ГЕРБ искат изборът на президента за служебен премиер да бъде политически неутрално лице, за да се гарантира провеждането на честни избори, каквато задача служебното правителство има. Но това става някак неизпълнимо, защото всичките осем кандидати, които остават в списъка, изглеждат политически свързани и то с политическа партия ГЕРБ.

- И какъв ход виждате?
- Така възниква централният въпрос за преливането между политика и власт, когато говорим за държавни институции, които по презумпция трябва да бъдат независими една от друга. Нали и именно това беше целта на реформата, която българското общество искаше да види. Защото това проникване на политическото в различните власти, които трябва да бъдат независими – като Сметна палата, като регулатори, като държавни органи, бе именно проблемът, който трябваше да бъде преодолян чрез реформата. А сега се оказа, че точно това преливане може да е препъникамък и се оказва препъникамък . А това именно вече е сигнал за наличие на проблем в държавата.

Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 10 гласа.

Свързани новини