Използвайки малка част от своите възможности срещу Съединените щати и Израел, Иран рисува нови уравнения за възпиране срещу тях и налага стратегически последици, които ще хвърлят сянка върху бъдещето на региона и върху всяка бъдеща конфронтация.
След като светът и региона чакаха две седмици за иранския отговор на нападението срещу консулството в Дамаск, Революционната гвардия извърши операция, която няма много паралели в древната и съвременната история. Съответно целият регион влезе в нов контекст, озаглавен "пряка конфронтация между Иран и Израел." Това коментира в свой анализ ливанският телевизионен канал Al-Mayadeen. След нападението стана ясно, че Израел е твърде слаб, за да може сам да се изправи срещу интегрирана стратегия и атака с различни предимства на страните от Оста на съпротивата. Почти сигурно е, че ако не бяха Америка, Франция, Великобритания и Йордания, последиците от иранската атака щяха да бъдат много по-големи от случилото се.
Днес Съединените американски щати са "разкъсани в Близкия изток, а Израел е унизен". С тези заглавия The Economist и уебсайта Wallah обясняват как Иран, преди и след скорошната операция, започна да практикува възпиране и спрямо двете. Въпреки че Техеран използва само малка част от възможностите си в операция "Истинско обещание", израелски анализатори и служители са единодушни, че Иран не се страхува от Израел, а по-скоро вярва в способностите си и всъщност променя правилата на играта. Това се случва след повече от три десетилетия, през които никоя държава не посмя да се доближи до границите на Израел, камо ли да извърши нападение срещу него. Съответно Иран наруши червена линия, потвърждавайки на израелската военна администрация, според Financial Times, че Техеран е "по-луд, отколкото предполагате, и е готов да понесе последствията от войната, ако е необходимо". Също така преди 4 години, малко след като Вашингтон уби командира на силите Кудс в Революционната гвардия, Касем Сюлеймани, Иран направи същото със Съединените щати, установявайки нови правила с тях.
Базата "Айн ал-Асад" - нарушаване на червените линии
След японската атака срещу Пърл Харбър през 1941 г. никоя държава не е предприемала атака срещу американски военни бази, без Вашингтон да е започнал война срещу нея или да е окупирал нейна територия. Няма база, няма войник, нито вътре, нито извън границите. Въпреки това, в исторически прецедент, през 2020 г., Иран директно се прицели в базата "Айн ал-Асад" през януари в отговор на убийството на Сюлеймани. Оттогава на Запад се говори много за ерозията на американското възпиране в Близкия изток. Тогава бяха насочени 13 балистични ракети, в продължение на около 80 минути, които нанесоха значителни щети на укрепения военен обект. Атаката беше описана като "най-голямата балистична атака срещу американците досега", тъй като нито една сухопътна сила не е била изложена на такова количество балистични ракети преди. Що се отнася конкретно до "Айн ал-Асад", иранската атака срещу нея представляваше голяма дързост, тъй като това беше първият път, когато държава атакува тази база, която е построена през 1980 г., знаейки, че тя е втората по големина в Ирак и в нея са разположени между 1500 и 2000 американски войници.
Иран отговаря на Израел... Нова глава за стари съперници
В продължение на две седмици Израел очакваше с голяма загриженост реакцията на Иран на нападението срещу неговото консулство до 14 април, когато стана свидетел на операция "Истинско обещание", при която рояци ирански дронове и ракети прелетяха над въздушното пространство на окупирана Палестина, насочвайки се към обекти, свързани с израелската армия. В своята безпрецедентна стъпка Иран начерта червена линия спрямо Израел и наложи ново уравнение - атакувайки Израел за първи път от своя територия - според което всяка израелска атака на негова територия ще бъде посрещната с директен отговор - той отваря "нова глава за старите съперници". Това се случва въпреки факта, че Иран не използва най-доброто и всичките си възможности, което означава, че Техеран реално е способен да отговори с двойна атака, ако Израел предприеме нова агресия срещу него. Въпреки намерението на окупацията, заедно със Запада и арабските нормализатори, както обикновено, да омаловажат важността и мащаба на иранското постижение, израелският журналист, много близък до Мосад, Ронен Бергман, потвърди, че ако срещите на израелското ръководство тази седмица бяха заснети и излъчени на живо в... YouTube, "Щеше има 4 милиона души (половината от израелските заселници) в Израел, които търсят начин да избягат." Кои са обектите, ударени от ирански ракети?
Иранският отговор, насочен срещу израелската окупация, успя да заобиколи намиращата се в бойна готовност да прихване ирански ракети и дронове западна и йорданската отбрана и успя да повреди базата "Небатим" и щаба на разузнаването в планината Хермон. Авиобаза "Небатим", която беше една от най-известните цели, е на около 1100 километра от иранска територия и се намира на 15 километра югоизточно от окупирания град Беер Шеба. Това е основната база на новите самолети F-35, с които израелските военновъздушни сили се сдобиха след сделка със САЩ. Базата включва летище с три писти и наскоро беше модернизирано, за да приема този тип самолети. Тя работи с радар "Band-X", който може да открива въздушни заплахи от разстояние около 5000 км. Що се отнася до щаба на разузнаването в планината Хермон, той се намира на надморска височина от около 2100 метра и там работи специално звено 8200, което е най-голямото звено в израелската армия. Мястото е пълно с много оборудване на ВВС, чрез което се подслушват разговори на арабски с цел извличане на информация от тях.
Ирански отговори със стратегически последици
Исторически погледнато, след победата на Ислямската революция, Иран поема ударите, на които е бил подложен, без да се въвлича в незабавни, произволни или безразсъдни отговори, следвайки това, което оттогава се нарича "стратегическо търпение" и изготвя плановете си внимателно и прецизно. Но седмица след убийството на Касем Сюлеймани ракетите унищожиха "Айн ал-Асад". Две седмици след като консулството беше атакувано, дронове и ракети прелетяха над Израел. И в двата случая значението на иранския отговор се крие в стратегическите последици, изразяващи се в засилване на иранското възпиране и преначертаване на регионалния и международния баланс в отношенията с Иран.
Двата ирански отговора, въпреки техните умишлени ограничения, демонстрират способността на Техеран да се противопостави на голяма глобална сила, а именно Съединените щати и Израел, на чиято страна има няколко глобални и регионални сили. Двата отговора, които включват прецизни и пресметнати удари от дълги разстояния, принуждават Вашингтон и Тел Авив да обмислят внимателно до какво може да доведе всяка агресия срещу Иран, тъй като той е напреднал в укрепването на своите способности и е потвърдил, че следващият му отговор на всяка бъдеща израелска атака ще бъде по-жесток и по-разрушителен. При всяка бъдеща конфронтация опасността може не само да застраши американските военни бази, разположени в региона или Израел, но може също така да засегне жизненоважната инфраструктура на партньорите на Вашингтон, която осигурява съоръжения за окупацията при нейните атаки.