Руските войски засилват натиска срещу изтощените украински сили, за да се подготвят да превземат още територии тази пролет и лято, след като разкаляните полета изсъхнат и позволят на танковете, бронираните машини и другото тежко оборудване да напредне към ключови позиции в цялата страна.
В момент, когато войната в Украйна навлезе в третата си година, а жизненоважният пакет с помощи от САЩ за Киев се бави в Конгреса, Русия използва все повече планиращи бомби със сателитно насочване (което позволява на самолетите да ги пускат от безопасно разстояние), за да удрят украинските сили, страдащи от недостиг на войници и боеприпаси.
Въпреки предимствата на Москва в огнева мощ и жива сила масирана сухопътна офанзива би била рискована и, според руски военни блогъри и други експерти, ненужна, ако Русия продължи да се придържа към по-малки атаки по цялата фронтова линия, за да изтощи допълнително украинските въоръжени сили.
"Това е като да се плъзнеш по наклонена плоскост, при което може да се стигне до нещо като смърт чрез хиляди малки порязвания или на практика смърт чрез хиляди локални офанзиви", заяви неотдавна в подкаст военният експерт Майкъл Кофман от Фондацията "Карнеги", коментирайки руската тактика. Ако руснаците се придържат към тези множество атаки по целия фронт, добави той, "в крайна сметка те може да започнат да излизат на все по-открит терен".
Контраофанзивата на Украйна миналото лято бе обречена, когато напредващите украински подразделения бяха хванати в капан от огромни руски минни полета и бяха избити от артилерия и дронове. Руснаците нямат причина да допуснат същата грешка.
Миналия ноември украинският президент Володимир Зеленски нареди на силите си да копаят окопи, да изграждат укрепления и бункери зад дългата повече от 1000 километра фронтова линия, но според анализатори тези дейности напредват бавно и са оставили незащитени зони.
"Ако отбранителните линии бяха построени предварително, украинците нямаше да отстъпват по този начин", каза украинският военен експерт Олег Жданов. "Трябваше да сме копали окопи цяла есен и това щеше да спре руския напредък. Сега всичко е изложено на риск и това е много опасно", добави той.
В подкаст неотдавна Кофман каза също, че Киев "значително изостава в ефективното окопаване по целия фронт" и че "Украйна няма добри допълнителни отбранителни линии".
След като превзеха украинската крепост Авдеевка, руските войски са се насочили към разположения на хълм град Часов Яр, който ще им позволи да напреднат към Славянск и Краматорск – ключови градове в контролираната от Киев част на Донецка област в Източна Украйна. Русия незаконно анексира Донецка област и три други области през 2022 г. и Кремъл смята установяването на пълен контрол над региона за свой приоритет.
Жданов каза, че на Украйна ѝ липсва огневата мощ, за да отблъсне руските атаки. "Те обещаха да има отбранителна линия на 10 километра зад Авдеевка, където нашите войски биха могли да се окопаят, но няма нищо", заяви той.
Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Кристофър Каволи миналата седмица предупреди американския Конгрес, че в рамките на седмици Русия ще установи над Украйна превъзходство в огневата мощ в съотношение 10 към едно, ако законодателите не одобрят още военна помощ.
След като си осигури още един мандат на избори с предизвестен изход през март, президентът Владимир Путин обеща да установи "санитарна зона", за да защити граничните райони на Русия от украински обстрел и нахлувания.
Путин не даде подробности, но руски военни блогъри и анализатори в сферата на сигурността казват, че в допълнение към бавния напредък в Донецка област Москва би могла и да се опита да превземе втория по големина украински град Харков, което Русия се опита и не успя да направи през първите дни на войната.
Един от вероятните признаци на предстояща атака срещу град Харков, който е с население от 1,1 милиона души и се намира на около 30 километра южно от границата, е че Русия засили ударите си срещу електроцентралите в района, нанасяйки значителни щети и причинявайки спирания на тока.
На Украйна не ѝ достига противовъздушна отбрана, за да защити Харков и други градове и постоянните руски удари са част от стратегията на Москва "да го задуши" като унищожи инфраструктурата му и принуди жителите му да го напуснат, каза Жданов.
Пенсионираният генерал-лейтенант Андрей Гурулев, който сега е член на Комисията по отбрана в долната камара на руския парламент, призна, че превземането на Харков е огромно предизвикателство и прогнозира, че военните ще се опитат да го обкръжат.
"Той може да бъде обкръжен и блокиран", заяви той и добави, че превземането на Харков би проправило пътя за напредък във вътрешността на Украйна и за него биха били необходими още руски войници.
След като заповедта на Путин за "частична мобилизация" на 300 000 резервисти миналата есен се оказа толкова непопулярна, че стотици хиляди хора избягаха през границата, за да избегнат призовките, Кремъл опита друг подход. Той обеща относително високи заплати и други придобивки, за да укрепи силите си с доброволци. Този ход изглежда е бил успешен, тъй като министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че въоръжените сили са набрали 540 000 доброволци през 2023 г.
"Няма планове за нова мобилизационна вълна", заяви заместник-ръководителят на комисията по въпросите на отбраната в горната камара на парламента Виктор Бондарев в коментари, публикувани от държавната новинарска агенция РИА Новости. "Справяме се добре с военните способности, с които разполагаме", добави той.
Превод от английски език: Владимир Арангелов, БТА