Западните демокрации, които наблягат на своя прагматизъм, често срещат трудности при разбирането, че идеологията може да бъде основен двигател на политиките, провеждани от автокрациите и диктатурите. Това несъответствие беше в основата на подценяването от Европа и Съединените щати на силата и дързостта на имперските амбиции на Владимир Путин. То също така обяснява защо западните лидери дълго смятаха отношенията между Китай и Русия за толкова крехки и толкова небалансирани, че да изглежда невъзможно да просъществуват задълго. Това пише политическият анализатор Изабел Ласер в статия за френския ежедневник Le Figaro.
Войната в Украйна, напротив, засили партньорството между двата бивши комунистически гиганта от Студената война. Тя хвърли Русия в обятията на Китай и създаде връзка между Пекин и Москва, която формира едно от сърцата на настоящата геополитика.
Русия се обърна към Китай през 2014 г., когато анексирането на Крим и дестабилизирането на Донбас предизвикаха напрежение със Запада, който предприе първите санкции срещу Кремъл. След това, от 2022 г., когато отношенията с Европа и Съединените щати се влошиха, Русия се обърна изцяло към Китай. Същата година, в началото на февруари, точно преди пълномащабното нахлуване в Украйна, Си Дзинпин и Владимир Путин положиха основите на "приятелство без граници". В Москва през март 2023 г. двамата президенти защитиха "неограничените перспективи" на сътрудничеството си. От китайска страна потвърждават, че отношенията "далеч надхвърлят обикновен двустранен обхват", че са "от решаващо значение за света и бъдещето на човечеството". Двете столици изживяват политически меден месец.
Сближаването е и икономическо. Износът на петрол и газ за Китай, който позволява на Кремъл да заобиколи западните санкции и да напълни хазната си, за да финансира войната и елитите, отчасти обяснява устойчивостта на руската икономика от началото на конфликта, което изненада много европейски икономисти.
Но споразумението вече е и военно. Съединените щати наскоро осъдиха масовите покупки от Москва на електронни компоненти и машинни инструменти, които позволяват на руснаците да увеличат производството си на балистични ракети. Западното разузнаване също съобщава за продажби от големи китайски компании на оптични системи, използвани в руските танкове, както и двигатели за дронове и задвижващи системи за крилати ракети. Тези технологични трансфери обясняват, едновременно с преминаването на страната към военна икономика, скоростта, с която руската отбранителна индустрия успя, въпреки западните санкции, да се възстанови и да произведе арсенал, който поставя украинците в затруднение . Което накара американски служител да каже, че Китай помага на Русия да осъществи "най-голямата си военна експанзия от съветската епоха насам и с по-високо темпо, отколкото сме смятали за възможно". Украинците усещат ефектите на терен. "Би било по-трудно за Русия да продължи атаката си срещу Украйна без подкрепа от Китай", заяви Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ.
В крайна сметка, разбира се, Русия, обезкървена от войната и в демографски упадък, рискува да бъде васализирана от Китай. Китайското влияние вече нараства в области от руски интерес, като страните от Централна Азия и Африка. Пекин, който не осъди нахлуването на Русия в Украйна и никога не говори за "война", когато обсъжда темата, също може един ден да се умори от словесните и военни ексцесии на руските лидери. През пролетта на 2023 г. китайското правителство вече беше предупредило Кремъл да смекчи заплахите си за използване на ядрени оръжия. "Това е класическа връзка между големите сили, съсредоточена върху реалполитиката", но която разкрива увеличаване на "геополитическата и икономическа зависимост" на Русия от Китай, обобщава специалистът Бобо Ло в доклад на института Ifri. Както казва Уилям Бърнс, ръководителят на ЦРУ, "Китай остава единственият съперник на Съединените щати, който има както намерението да промени международния ред, така и икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ да го направи".
Междувременно обаче Пекин и Москва споделят идентични политически цели на международната сцена: отстъплението на Съединените щати, борбата срещу "западната хегемония", желанието да се изгради нов международен ред и да се предложи на света незападна "глобална цивилизация", по думите на китайския режим. Подобно на Русия, Китай смята, че именно европейците и американците са в основата на "първопричините" за войната в Украйна. "В момента има промени, каквито не сме виждали от 100 години, и ние сме тези, които ръководят тези промени заедно", каза Си Дзинпин. Интересите на двата режима се сближават. За Русия връзката с Китай е единственият начин да подкрепи и продължи конфронтацията си със Запада и войната си в Украйна. И за да промени международния ред в своя полза, Си Дзинпин трябва да има Русия на своя страна.
"Няма да има повече по-висши демокрации" потвърди съвместната декларация на двамата президенти след срещата им през 2022 г. След като войната в Украйна се превърна в най-голямото изпитание за глобалния баланс на силите, Китай не може днес да подкрепи поражението на Русия, което би противоречало на неговия дискурс за упадъка на Запада и би го накарало да загуби другия голям основен противника на политическия ред след Втората световна война и свой съюзник в Съвета за сигурност на ООН. Идеологическият, икономически и военен съюз на двете ревизионистки сили на Изтока не оставя много надежда за исканията на американците, които биха предпочели техните европейски партньори да окажат натиск върху Китай да спре да помага на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Още повече, че проектите за деконструиране на международния ред, ръководени от Москва и Пекин, се подкрепят от Иран и Северна Корея. И че срещат доброжелателното самодоволство на част от "Глобалния юг".