От 1 януари 2025 година минималната заплата за страната ще бъде 1077 лева вместо досегашните 933 лева, което е ръст от 15%. Това предвижда проект на правителствено постановление, публикуван за обществено обсъждане. Как си изкарваме заплатите, какво става с бюджета… Пред ФАКТИ говори финансистът Любомир Каримански.
- Г-н Каримански, виждаме серия от драми в различни партии, а държавата си върви някак. Никой не говори за новия бюджет, а вие повдигате много въпроси. Какво ви притеснява най-много?
- Съгласно Закона за публични финанси и процедурата за съставяне на държавния бюджет на страната, би трябвало да се намираме в период на подготовка на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 година и приемане на средносрочна бюджетна прогноза. Едно от основните неща за съставянето на бюджета е какви политики ще бъдат разписани за отделните сектори в проекта на ЗДБРБ и дали едно служебно правителство има мандат и легитимност да планира необходимите мерки за изпълнението на тези политики. Предизборната кампания ще съвпадне с финалната фаза на изготвянето на държавния бюджет от сегашното служебно правителство. За мен е притеснително скоростта, с която нараства бюджетният дефицит през последните два месеца. В края на юли месец министерството на финансите (МФ) отчете отрицателно салдо в размер на 972 милиона лева по Консолидираната фискална програма (КФП). Само един месец по-късно, МФ отчете дефицит по КФП 1,6 милиарда лева, което е с около 628 милиона лева увеличение за един месец. Не бива да забравяме средствата по набирателните сметки от началото на годината, така че дефицитът на консолидирания бюджет ще бъде около 2,8 милиарда лева. Изключително предизвикателство пред сегашната служебна власт ще бъдат мерките, които ще заложат в бюджета и средносрочната бюджетна прогноза, за да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3 процента, не само за 2025, но и за четиригодишния период на планиране. Ако това стане за сметка на капиталовите разходи – обричаме държавата на застой, вместо да имам конвергенция в рамките на ЕС, ние ще имаме още по-голямо изоставане в сравнение с останалите страни, които инвестират средствата си в инфраструктура и условия за икономически растеж. Не бива да забравяме, че в България в момента няма извънредно положение, така че стремежът на МФ и правителството трябва да е към балансиран бюджет или такъв с дефицит 1%. Притеснително е, че процикличността в увеличението на минималната и средната заплата в публичния сектор и пенсиите ще допринесат още повече за задълбочаването на този проблем. Народното събрание все повече изземва функции на изпълнителната власт и се опитва чрез гласуване на различни решения да извършва оперативната работа на правителството. Това е изключително опасно за разделението на властите в България. Недопустимо е депутатите през специализирани закони да увеличават минималните възнаграждения за цели сектори, като ги свързват със средната работна заплата за страната.
- Вече стана традиция през есента да правим бюджет, а лятото да го актуализираме. Така ли се управлява държавата на два такта – есен и лято…
- Допустимо е, когато се налага да има актуализация. Смятам за голяма грешка включването на т.нар. Приложение 3 в ЗДБРБ 2024 година – то дефинира всички общински проекти, които ще се реализират и за които е необходимо да се сключат договори. Знае ли някой от журналистите, а защо не и от депутатите, колко средства бяха подсигурени в бюджет 2024 за изпълнение на проектите, за които се сключват договори?
Средствата бяха около 500 милиона лева, а с последната актуализация проектите се увеличиха на стойност над 6 милиарда лева.
Да не се получи така, че един ден следващо редовно правителство може да завари подписани договори без да са обезпечени с ликвидни средства?
- За първите седем месеца на 2024 година говорите за дефицит от близо 1,6 млрд. лева. Как е натрупан?
- Основното нарастване на дефицита идва от безпринципното увеличение на заплати и пенсии. Никога досега трансферите от държавния бюджет към тези на НОИ и НЗОК не са минавали повече от 50% от съответните бюджети. А сега именно това става.
- Дългът само за тази година е близо 10 млрд. лева. Какво означава това?
- Това означава, че в сегашната предизборна кампания гражданите трябва да се интересуват активно за какво са похарчени тези пари? Инвестирани ли са някъде, за да носят добавена стойност на поколенията или са изхарчени за покриване на увеличените разходи на държавата за заплати и пенсии. За второто тримесечие на 2024 година средната заплата в обществения сектор изпреварва средната заплата в частния сектор. А тепърва предстоят увеличенията на заплатите, гласувани в специализираните закони за МВР, МО и т.н. за 2025 година, които още повече ще увеличат разходите от страна на държавата, поне с още 1,2 милиарда лева.
- Държавата колко дълг може да понесе?
- Дългът на държавата е гласуван в ЗДБРБ за 2024, както и е заложен в средносрочната бюджетна прогноза. Дългът за 2024 година е прогнозиран да бъде 48,9 милиарда лева, 57 милиарда лева в края на 2025 г. и 66,5 милиарда лева в края на 2026 г. Нека да видим какво ще бъде разписано, след изчисленията на МФ в новата Средносрочна бюджетна прогноза, както и в проекта на ЗДБРБ за 2025 година.
- Синдикатите искат минимална работна заплата от януари от 1077 лева. Резонно ли е?
- Знаете ли, ръстът на икономиката в страната е благодарение на потреблението, а не благодарение на производителността. И това е притеснително за мен, тъй като ние намаляваме нашата конкурентоспособност както в рамките на ЕС, така и към трети страни. Като добавим към това, че сме едни от последните по внедряване на иновации в производствата – проблемът се задълбочава.
- Ще печатаме ли пари, за да ги осигурим в бюджета?
- Не бива да забравяме, че сме в условия на паричен съвет и това е недопустимо. Изходите не са много – нарастване на дълга, намаляване на държавната администрация за сметка на дигитализация и реформи или вдигане на данъци.
- С този начин на управление мечтаната еврозона къде я виждате във времето?
- Необходимо е да бъде намален политическият риск, да се постигне устойчивост и предвидимост в управлението на страната, за да може да се планира определен срок. И едва ли някаква дата е най-важното нещо. По-важно е да имаме същински напредък в конвергенцията, а не да имитираме такава.