Украйна отбеляза днес 1000 дни от началото на пълномащабната руската инвазия с изтощени войски, сражаващи се на много фронтове, непрестанни удари с дронове и ракети по Киев и служители, които се подготвят за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари.
В израз на подкрепа за обсадената страна американският президент Джо Байдън даде „зелена светлина“ на Киев за използване на американски ракети срещу цели на територията на Русия, потенциално ограничавайки възможностите на Москва да извършва атаки и да снабдява войските си на фронтовата линия.
Тази кардинална промяна в политиката обаче може да бъде отменена, когато Тръмп се завърне в Белия дом през януари, а военни експерти предупреждават, че тя няма да е достатъчна сама по себе си, за да промени хода на навлязлата в 33-тия си месец война.
Хиляди украински граждани са загинали, повече от шест милиона живеят като бежанци в чужбина, а населението е намаляло с една четвърт, откакто руският президент Владимир Путин нареди инвазията по суша, въздух и море, с която започна най-големият конфликт в Европа след Втората световна война.
Военните загуби са катастрофални, въпреки че остават строго пазена тайна. Публичните западни оценки, базирани на данни на разузнаването, се различават значително едни от други, но повечето от тях сочат, че има стотици хиляди убити и ранени и от двете страни.
Войната е почернила семейства във всички кътчета на Украйна, където военните погребения са нещо обичайно от големите градове до най-отдалечените села, а хората са изтощени от безсънните нощи под звуците на сирени за въздушна тревога и от страданието.
Сега завръщането на Тръмп, който обеща бързо да сложи край на конфликта, без да посочва как, поставя под въпрос бъдещето на американската военна помощ и обединения западен фронт срещу Путин, и отваря перспективата за преговори за спиране на войната.
Перспективата за преговори предизвиква ескалация
С навлизането на Украйна в непозната среда усещането за ескалация е осезаемо, а Москва и Киев се стремят да подобрят позициите си бойното поле преди започването на евентуални преговори.
Вече подсилена от иранските ударни дронове и севернокорейските артилерийски снаряди и балистични ракети, Русия сега е дислоцирала на фронта 11 000 севернокорейски войници, някои от които според Киев вече са влизали в бой с украинските сили, които завзеха част от руската Курска област.
Високопоставен украински представител заяви, че Пхенян разполага с възможност да изпрати на Русия 100 000 войници.
Междувременно Украйна е изпратила едни от най-елитните си части да удържат това малко парче руска територия, завзето от нея пред август в качеството на разменна монета.
Киев твърди, че Русия е струпала 50 000 войници там, докато руските сили отбелязват най-бързия си напредък в Източна Украйна от 2022 г. насам и засилват също натиска в североизточната и югоизточната част на страната.
С настъпването на зимата Русия поднови в неделя въздушните си атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, изстрелвайки 120 ракети и 90 дрона в най-масирания си въздушен удар от август.
В допълнение към разрешението на САЩ за удари по цели на територията на Русия с американски оръжия, външната финансова и военна помощ също остава жизненоважна за Киев.
Въпреки двете последователни години на умерен ръст украинската икономика все още е на равнището от едва 78 процента от показателите си преди инвазията, а през 2022 г. БВП на страната се сви с една трета.
Някога огромните сектори на стоманодобива и зърнодобива на Украйна са сред най-засегнатите.
Русия настоява Украйна да отстъпи територии и да се откаже от амбициите си за влизане в НАТО
Мониторинговата мисия за човешките права на ООН е потвърдила смъртта на 11 743 украински цивилни, макар че някои украински представители смятат, че броят на убитите цивилни е много по-голям.
Украинският президент Володимир Зеленски каза миналата седмица, че Украйна трябва да направи всичко по силите си да сложи край на войната догодина с дипломатически средства. Той обаче изрично изключи всякакви преговори за спиране на огъня преди Украйна да получи съответните гаранции за сигурността си.
Кремъл заяви, че целите на войната остават непроменени, а Путин каза през юни, че Украйна трябва да се откаже от амбициите си за влизане в НАТО и трябва да се изтегли от четири свои области, които руските сили частично контролират, което е равнозначно на капитулация за Киев.
Море от малки украински знаменца в почит на загиналите сега са струпани в един краищата на Площада на независимостта в Киев, който някога беше туптящото сърце на масовите проевропейски протести, които свалиха от власт тогавашния проруски президент на Украйна през 2014 г.
Русия отговори на протестите като завзе Кримския полуостров и подкрепи бунта на паравоенните сепаратисти в Източна Украйна, отнел живота на 14 000 души преди двата кръга от преговори в така наречения Мински формат, които спряха бовете със силите на Киев.
След като германският канцлер Олаф Шолц се обади в петък на Путин за първи път от почти две години, Зеленски каза, че тази стъпка е намалила изолацията на руския лидер. Украинският президент също така се изказа против идеята за подновяване на преговорите в Мински формат.
„Искаме да предупредим всички: няма да има „Минск 3“. Това, от което се нуждаем е истински мир“, допълни Зеленски.
Превод от английски език: Алексей Маргоевски, БТА