"В бъдеще ще предприемем решителни стъпки, за да реализираме нашата визия за една Турция и един цял регион без тероризъм", каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в новогодишната си реч. Неговите думи бяха препратка към актуалния процес на помирение между турци и кюрди, чието начало бе положено преди около три месеца от коалиционния партньор на Ердоган - Девлет Бахчели, лидер на "Националистическото движение".
Всъщност в продължение на години ултранационалистът Бахчели и неговата партия настояваха за връщане на смъртното наказание, най-вече за да стане възможна екзекуцията на арестувания ръководител на забранената ПКК (Работническа партия на Кюрдистан) Абдуллах Йоджалан. Но преди три месеца Бахчели изненада цялата турска общественост с новата си инициатива. Сега "Националистическото движение" преследва идеята Йоджалан да бъде поканен в парламента, където с реч да призове бойците от ПКК да оставят оръжията.
Време за надежда?
Основаната през 1978 година ПКК е определена като терористична организация от ЕС и САЩ и от 1984 година е във въоръжен конфликт с турската държава. Днес кюрдите са около 30 милиона. След края на Първата световна война населяваните от тях територии са разделени между Турция, Сирия, Иран и Ирак. Оттогава те се борят за собствена държава или поне за повече самоопределение. Турция и до днес отказва да им предостави автономия. В конфликта между Турция и кюрдската ПКК между 1984 и 2009 година са загинали около 40 000 души. Основателят на ПКК Йоджалан е в затвора от 1999 година.
На този фон турският ултранационалист Бахчели изненада в началото на октомври 2024 година турската общественост, ръкувайки се в парламента с представители на прокюрдската "Партия за равенство и демокрация на народите" DEM.
Няколко дни по-късно той отправи апел към лидера на ПКК Йоджалан да сложи оръжието, след което се позова на "хилядолетното братство" между турци и кюрди и каза: "Проблемът на Турция не са кюрдите, а тяхната сепаратистка организация. Йоджалан би трябвало да дойде в парламента и да обяви, че ПКК се разпуска". Йоджалан реагира положително и заяви готовността си "да поеме съответната отговорност".
След апела на Бахчели на 28 декември двама представители на прокюрдската партия DEM посетиха Йоджалан в затвора и казаха, че са се "изпълнили с надежда". В момента се водят консултации между политици от DEM с представители на правителството на Ердоган, както и с опозицията.
Всичко за Ердоган?
Някои наблюдатели предполагат, че зад актуалната инициатива се крие реална политическа цел: след 2028 година да се отворят предпоставки за нов мандат на Ердоган, което съгласно сегашната конституция не би било възможно.
Технически погледнато има два варианта Ердоган да може да се кандидатира отново: или да се промени конституцията, или парламентът да вземе решение за предсрочни избори. За подобно решение обаче на управляващата коалиция ѝ липсват 45 гласа. DEM има 57 депутати - респективно с тяхна помощ могат да се организират предсрочни избори.
Турският политолог Берк Есен вижда още една причина: Партията на справедливостта и развитието на Ердоган в момента не би могла да спечели никакви избори, тъй като ѝ липсва кюрдският вот. "Системата на Ердоган е в дълбока политическа и икономическа криза. Видяхме това по време на местните избори през пролетта на 2023. При сегашните условия кюрдите по-скоро биха гласували за кандидатите на опозицията", казва Есен. А това е тенденция, която Ердоган би искал да преобърне. По различни преценки кюрдите представляват около 15% до 20% от турското население. Управляващият съюз би трябвало да предприеме нещо, за да предизвика обрат, казва Есен. Освен това инициативата може да не е самостоятелна стъпка на "Националистическото движение". "В нашата авторитарна система подобен ход не би бил предприет без съгласието на Ердоган", убеден е Есен.
Фалшив оптимизъм?
"Когато Партията на справедливостта и развитието загуби местните избори на 31 март, тя разбра, че стратегията на културна поляризация вече не функционира", смята и политологът Дениз Йълдъръм. Турското правителство не за първи път се опитва да постигне помирение с кюрдите в страната - и в миналото е имало официални инициативи за сближаване с кюрдското население, но всички те се провалиха.
Какви изгледи за успех има този път? "Ако политиците публично казват, че са изпълнени с надежда и така подчертават, че мирът е по-близо от когато и да било, зад затворените врати трябва да е постигнат напредък - процесът трябва да е напреднал", казва Йълдъръм, като същевременно предупреждава да не се проявява прекален оптимизъм.
"Турция естествено трябва да реши този проблем с мирни средства, без проливане на кръв. Но би било твърде наивно да се очаква, че това може да се случи във време на авторитарна централизация."
Помирение отвъд границата няма
В моментна обаче Турция провежда двойствена стратегия по отношение на кюрдите: докато в страната се търси помирение с Йоджалан и с ПКК, подкрепяните от Турция милиции отвъд границата - в Сирия, се сражават срещу кюрдските бойци от "Силите за защита на народа" YPG.
Те виждат в Турция заплаха за своята териториална интеграция - точно както и ПКК. Турция възприема YPG като сирийски клон на ПКК, но пък САЩ им оказват подкрепа и това усложнява още повече съотношението на силите в региона.
Турция изисква от преходното правителство на Сирия да разпусне кюрдските милиции YPG, които контролират обширни части от Северна Сирия. От кюрдска гледна точка исканията на Турция не са реалистични, отбелязва политологът Есен. "След дългогодишното кръвопролитие YPG се утвърди като властови фактор в Североизточна Сирия. Независимо какво споразумение бъде постигнато в Турция, е крайно невероятно те да оставят оръжията."