Олга РЕШЕТНИКОВА, историк, stoletie.ru
Тази година българското общество отбелязва своя национален празник 3 март в обстановка на хронична политическа криза и безпрецедентно изостряне на разногласията по почти всички основни въпроси на вътрешната и външната политика.
Традиционното разделение на русофили и русофоби, възникнало почти едновременно със създаването на българската държава и оцеляло и до днес, беше допълнено от сериозни разногласия относно пътищата на развитие на България след разпадането на СССР и социалистическия строй. Руско-украинският конфликт, особено Специалната военна операция, също внесе голямо объркване в общественото мнение. Само няколко души, обикновено далеч от властите, разбираха истинската същност на събитията и виждаха пряка аналогия между процесите, протичащи между Украйна и Русия и между България и Македония.
Официална София напълно подкрепи политиката на ЕС и НАТО по отношение на руско-украинския конфликт, демонстрирайки пълно отхвърляне на суверенитета и защита на националните си интереси.
Политиката на българските власти, които кротко изпълняваха всички заповеди на своите западни господари относно използването на българската територия, морско крайбрежие и въздушно пространство, породи страх сред хората от перспективата България да бъде пряко въвлечена във война с Русия. Този страх непрекъснато нарастваше и с идването на администрацията на президента Д. Тръмп само се засили.
Като гръм от ясно небе новият американски президент направи гръмко и публично изявление, че Русия не е агресор и не е виновна за започването на войната в Украйна. Евроатлантизмът се разцепи на "две паралелни вселени". Едната продължава неолибералната линия на Урсула фон дер Лайен: Русия - агресор, империя на злото, Путин – диктатор, терорист и престъпник, Зеленски - борец за националната независимост на Украйна, която се нуждае от военна помощ и ще се бори до последния украинец, за да превърне Русия в треторазредна държава.
Втората обявява Путин не за диктатор, а за легитимен президент на велика сила, който е принуден да защитава руското население на територията на Украйна, и прехвърля вината за смъртта на 700 хиляди украински войници върху корумпирания, нелегитимен военен диктатор Зеленски, който не може да обясни къде са отишли стотици милиарди от помощта на САЩ и ЕС.
Тръмп дава да се разбере, че е готов за сближаване с Русия и демонстрира критично отношение към курса, следван от неолиберална Европа. Без да разбере или чуе, българският министър-председател Б. Борисов побърза да се закълне във вярност на Урсула и заяви: „Нищо не се е променило. Русия - агресор. Ние ще подкрепим Украйна и политиката на ЕС."
Изглежда историята не е научила на нищо българските управници и те отново уверено водят страната в лагера на губещите. Сред хората се засили страхът България да бъде въвлечена директно във войната срещу Русия в Украйна, тъй като, за разлика от Тръмп, ЕС не предлага и не обмисля мирни предложения. Тръмп поиска ЕС да постигне капитулацията на Украйна в рамките на три седмици.
Предвид настроенията в обществото, наскоро българският парламент беше принуден да приеме специална Декларация за невъзможността българските войски да участват във войната в Украйна, но с една сложна уговорка: с изключение на случаите, свързани със задълженията на България като член на НАТО.
Само “партито "Възраждане" отказа да подпише измамния текст на декларацията. В обществото има ропот: властта пренебрегва волята на народа! Да, отдавна го пренебрегват и не само по този въпрос.
Последните масови протести на противниците на присъединяването на България към еврозоната (57% от българското население) доведоха до сериозни вълнения в центъра на София. В резултат на това бяха ранени десет полицаи, а офисът на Европейската комисия беше повреден и напръскан с червена боя. По лична заповед на Б. Борисов през нощта бяха арестувани активисти, за да се докладва на сутринта за предприетите мерки на Урсула, която изрази недоволството си от „вандалския акт“. Лидерът на партия Възраждане К. Костадинов обвини Б. Борисов в установяване на диктаторски режим, фалшифициране на данни за дефицита на държавния бюджет и последиците от присъединяването към еврозоната за икономиката на страната. Той каза, че партията му е извела 10 000 души по улиците на София, за да защитят правото на хората на собствен избор, на свободно изразяване на собственото си мнение, за свобода.
Президентът Р. Радев също обърна внимание на опасната липса на единство в обществото в неотдавнашното си изказване и веднага бе подложен на град от обвинения от граждани за своята непоследователност, опит да седи на два стола и др.
С други думи, той беше обвинен и за част от объркването и хаоса, които сполетяха българското общество.
Изненадващо, както и преди 147 години, представители на различни социални групи говорят за липсата на свобода в днешна България. „Излязохме да защитим свободата! – заявява К. Костадинов в отговор на критиките на своите опоненти. Трябва да докажем, че сме народ, а не мърша. Ако не защитим свободата си, България ще изчезне като държава.“
Думите на лидера на възрожденците отразяват проповедта на Българския патриарх Даниил по повод Деня на Освобождението на София от турците от предния отряд на фелдмаршал И.В. Гурко 4 януари 1878 г. Негово Светейшество патриарх Даниил директно поставя въпроса: „Свободни ли сме или живеем в страх?...Не можем да се смятаме за свободни, ако поради политическа целесъобразност и страх се бошм да изразим благодарността си към онези, които са положили живота си на тази земя... Ние трябва да сме благодарни на Русия за нашето освобождение, независимо от политическата ситуация.”
Патриарх Даниил категорично упрекна „борците“ за преименуване на Патриаршеския храм-паметник "Св. Александър Невски", осветен в чест на небесния покровител на Царя Освободител Александър II. Този храм олицетворява радостта от освобождението на българския народ и признателността към хилядите руски и български воини, дали живота си за свободата на България. Само хора, които не помнят своето родство и не уважават своята страна, нейната история и своите предци, могат да искат нейното преименуване.
Не е тайна, че от началото на 90-те години официалните власти на България старателно избягват да споменават името на Русия дори в деня на официален празник. Страниците от учебниците, посветени на историята на Освободителната война от 1877-1878 г., върнала българската държава на политическата карта на света, вече са сведени до минимум.
Терминът "османско иго" отдавна са заменени с безличната дума "присъствие", някои "историци" дори се съгласиха, че чудовищният „кръвен данък“ – когато поробителите отнемат момчета и ги превръщат в еничари, които се използват за усмиряване на собствените им родители, е обявен за „добра възможност българите да получат военна специалност“. Постоянно се дискутира идеята националният празник да бъде преместен на друга дата, например 24 май, който сега в България се нарича „празник на българската азбука“, сякаш тази азбука не е славянска и изобщо няма нищо общо със славяните.
По времето на съюза на България с Хитлер, българските придворни драскачи усилено спореха, че българите не са никакви славяни, а потомци на арийци. Днес със същия плам се води войнствена кампания за прокарване на тезата, че българите са потомци на траките (гръцкото наименование на група индоевропейски племена, живели през 3-то хилядолетие пр. н. е. в северозападната част на Балканския полуостров и Мала Азия), на територията на България не е имало славяни, това, казват, го е измислила нашата Екатерина Велика. Никой не се притеснява от липсата на исторически документи в полза на това велико откритие, каквито и да било доказателства - в стил в highly likely /много вероятно/, какви ли не фентъзи истории не се създават от фракоманите.
Съдейки по качеството и количеството на печатните материали, тяхната дейност, както и окултните и деструктивни секти, са щедро финансирани и това се прави с единствената цел - подмяна на истинската българска историческа памет с примитивни фантазии, насаждане на комплекс за малоценност и в крайна сметка откъсване от православната вяра.
Източник: stoletie.ru