Легендарният български футболист Христо Стоичков разкри неподозирани подробности за своето детство и трудния път към върха. В новия епизод на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“, излъчван всяка неделя от 20:00 ч. по NOVA, Камата и неговата майка Пенка Стоичкова върнаха лентата назад към годините, когато мечтите му са били далеч от зеления терен.
Още като малък, Стоичков опитва късмета си в различни спортове. „Първоначално се пробвах в бокса – дадоха ми ръкавици, но след два-три удара разбрах, че това не е за мен“, споделя с усмивка носителят на „Златната топка“ за 1994 г.
Любопитен факт е, че неговият вуйчо Рангел е сред най-изявените боксьори в Пловдив, но Христо бързо осъзнава, че рингът не е неговата сцена. След краткия флирт с бокса, младият Стоичков се насочва към леката атлетика. „Малцина знаят, че първата ми страст беше именно към бягането“, признава той.
За съжаление, съдбата му поднася поредното изпитание – само един сантиметър не достига, за да бъде приет в спортното училище. „Помолих да го премерят отново, но уви – правилата са си правила“, разказва майка му Пенка, която винаги е била до него в трудните моменти.
Въпреки разочарованията, футболът не спира да го привлича. „От малък у дома винаги имаше топка. С баща му ритаха из коридора, често чупеха стъклата на вратите, но това беше част от магията“, спомня си Пенка Стоичкова.
Въпреки това, първият му треньор не вярва в потенциала му: „Каза ми, че съм прекалено дребен и от мен футболист няма да стане“, споделя Христо.
Сълзи, фъстъци и бадеми – така описва Стоичков пътя си към дома след поредния отказ. „Сложих всичко в раничката и тръгнах – ред сълзи, ред фъстъци, ред бадеми“, разказва той с усмивка през сълзи.
В един момент дори хвърля гуменетките си в печката, убеден, че те са виновни за неуспехите му. На следващия ден майка му му купува нови обувки, като подметката бележи с буквата „Х“ – символ на надеждата, че от всяко препятствие може да излезе нещо добро.