Франческо Тоти е знамето на Рома – един от малкото футболисти в съвременния футбол, играл само за един отбор в цялата си кариера. Близо 10 г. след като се отказа, той призна за един от трудните моменти за „вълците“.
„Сега вече мога да говоря за това. Имаше една бурна година, когато семейство Сенси изпаднаха в сериозни затруднения. Изпитвах голяма симпатия към президента и Розела. В продължение на много месеци се отказвах от заплатата си, за да може тя да бъде дадена на служителите – хората, работещи за Рома, които със сигурност разполагаха с по-малко средства от нас, играчите. Правил съм много подобни неща, без да позволявам това да стане публично достояние. Връзката ми с Рома е симбиоза - дадох много и получих много. И най-важното – сбъднах детската си мечта: да нося екипа само на един отбор и да завърша кариерата си с номер 10 на гърба и като капитан“, заяви Тоти.
Той разкри и една невероятна история.
„Преди няколко месеца бях на мотора си с Изабел и спряхме на светофар. Една кола спря до нас и шофьорът се провикна: „Здравей, капитане“. На следващия светофар той отново бе до нас, но този път плачеше. Каза ми, че за него съм по-важен от собствените му родители. И обясни, че си е купил абонаментна карта за сектор „Трибуна Тевере“ и ходи там всяка неделя с надеждата да ме види как излизам от съблекалнята и стъпвам на терена. А когато не ме види – което, разбира се, се случва всеки път – какво прави? Тръгва си. Казах му, че според мен това не е най-доброто решение и че поне би могъл да изгледа мача. Той отвърна, че за него всичко е приключило през 2017 г.“, разказа с усмивка Тоти.
А доколко все още копнее да излезе от онзи тунел и да се върне на терена?
„Ако зависеше от мен, щях да съм там още тази събота. Но за съжаление знам, че това е невъзможно. Когато прекратих кариерата си, два отбора се свързаха с мен: Дженоа и Комо. Честно казано, обмислях го. Сърцето и разумът ми подсказваха различни неща. Послушах сърцето си и отказах. През целия си живот съм носил само един екип и така трябваше да си остане. Пътят ми приключи в онзи ден, точно зад онази врата – там, където е шумът и зелената трева“, откровен е легендарният футболист.
Той говори и за отказа си на Реал Мадрид – нещо, което малцина са правили, както и за шегите в съблекалнята на Рома.
„Не бих казал, че съжалявам, но остана едно леко усещане за „ами ако...“. През 2004 г. в отбора на „галактикос“ бяха Бекъм и Зидан. Щях да спечеля всичко. Може би дори „Златната топка“. Но нещата се подредиха съвсем добре така, както са сега. И в този случай взех решението заедно със сърцето си“, връща се назад Франческо.
"Режехме чорапите на Бориело и Пянич или слагахме крем за бръснене в обувките им. Детски работи, но наистина се забавлявахме заедно. Истински ми липсва атмосферата в онези отбори и компанията на онези момчета. Прекарвах повече време с тях, отколкото у дома. За щастие, все още се виждам с някои от тях – Венсан Кандела е един от най-добрите ми приятели. Стойността на приятелството във футбола е подценявана. Има много токсичност, често идваща отвън, но аз успях да намеря истински приятели в този спорт“, категоричен е Тоти.