С ръка на сърцето си признавам, че нямах никаква прогноза за днешното дерби. Обикновено познавам и победителя и резултата, но предвид всичко, което се случва в двата клуба от месеци насам, нямаше изявен фаворит, въпреки че сините бяха и останаха, поне до приключването на мача във Враца, водачи в класирането.
На пръв поглед ЦСКА излезе в някаква плаха полунападателна формация, но и с традиционна мисъл първо за защита. Само че в нападение червените продължиха да не могат да сътворят нищо смислено и интересно. Познатото вертикално разиграване, познатите опити за захождане, които вече са ясни и за хората със силно увредено зрение, познатата неефективност в подаванията и в борбата за първа топка, познатата липса на движение без кълбото.
Отделно от това играчите бяха нахапали джама, ако мога да използвам това определение, а и имаше обичайната липса на концентрация в началото на мача. И Левски вкара. При познатата грешка на подреждане и поведение в наказателното поле, където Малинов проспа или по-скоро изгледа развоя на нещата.
Занев беше оставен сам между Паулиньо и Иванов, Гълъбов следеше Робърта, а Малинов гледаше, вместо да се придвижи и да покрие нападателя на сините. Гол и ЦСКА глътна вода, което доведе и до втория гол, когато Черниаускас не реагира добре. Трябва и да отчетем, че Райнов скочи пред него, но това не е оправдание. Левски се вдъхнови и натисна, а червените изглеждаха уплашени и неадекватни. Признавам си, че в този момент си мислех, че като едното нищо можем да отидем на разгром.
Люпко е много опитен треньор и някак успява да извади най-доброто от играчите си, а и не се страхува да предприема на пръв поглед нелогични ходове, обаче съвременната концепция за футбола му липсва. ЦСКА редовно има затруднения, защото при тактическата постройка нашите офанзивни халфове, а и нападатели, не застават между линиите на противника.
Дори и при двама на върха в атаката, те стоят близо до крайните защитници и с гръб към вратата. В радиус от двадесетина метра между наказателното поле и централната линия няма наши състезатели, а същите се намират по-назад до тъча. И нещата увисват. Безобразно представяне на Тиаго и слаб мач за Занев, което доведе и до смяната им. Играта на Турицов също не е на нивото, на което беше преди контузията. Малинов пък има отстъпление в представянето си като цяло.
Люпко е стара лисица и направи точните смени, а ЦСКА включи директно на трета. Вероятно Хубчев бе решил да затвори мача и да дебне на грешки, но не бе отчел, че това е дерби, а в него ситуацията се сменя със скоростта на лятна буря. Както и се случи. А в края червените можеха да постигнат дори пълен обрат. Чудесно включване на смените и поведението на армейците се промени тотално! Те буквално натикаха отбора на Левски в наказателното му поле и не му даваха да диша. И головете не закъсняха.
Има едно нещо, обаче, което ми направи впечатление и ме озадачи. През целия мач само двама души играха с огромен хъс и не се предаваха – Албентоса и Евандро. Неслучайно и испанският гигант получи капитанската лента. Тези двамата горяха, бореха се всяка топка, опитваха се да нахъсат и останалите.
От тримата българи на терена – нищо подобно. Да, тичаха, бориха се, но дотам.
През второто полувреме и Кери се включи към гореспоменатата двойка, та се питам, дали само те осъзнават къде са, в какво дерби играят и какъв е моралният залог? Очевидно нещата не опират до това, дали даден футболист е наемник, или продукт на клуба.
Струва ми се също, че в съблекалнята нещата не са никак розови и това е една от основните и големи грижи на Петрович. Мисля си също, че е крайно време Ганчев-старши да вземе нещата в свои ръце, да разкара недоразуменията под себе си и да подреди къщичката, защото е абсолютно сигурно, че на мускули и инат ще я караме до един момент.
Ако на някой не му се играе за ЦСКА, това трябва да е ясно и да се предприемат мерки.
Тиаго е неузнаваем и бавно и методично се превръща в най-слабо играещия в отбора. Черниаускас е в някаква дупка, а няма адекватен заместник. Турицов също няма заместник. Това са много, ама много сериозни проблеми! Представете си, че Турицов или Черниаускас се контузят, какво правим? А има и други позиции в отбора, които са непълни – по крилата, да речем.
Ако след днешния мач теглим чертата, към момента ще видим, че ЦСКА не загуби от двата си преки конкурента за титлата. Издъни се традиционно срещу по-слаби, но това е закономерно, предвид глупостите, които бяха сътворени през лятото с трансферната политика, подготовка и треньорския пост.
Теоретично червените са в борбата за титлата, но притеснителното е липсата на игра, липсата на яснота и слабото ръководство, което е в основата на всички беди. Наред с това и небезизвестните змии в Борисовата градина не спират да съскат, само че този път са в управлението и отбора. Лошото е, че някой не иска да ги спре, а защо – ето това вече е голяма загадка.
Ако трябва в заключение да дам оценка за днешното представяне на отбора, това ще е 4+. Плюсът е за характера, който бе показан и който е надеждата, че нещо може да се промени.
Ще поживеем, ще видим.
* Коментарът на автора е направен след вчерашното ''Вечно дерби'' между ЦСКА и Левски