Изпълнителният директор на Левски Павел Колев гостува в предаването „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 ТВ. Освен неща от живота, шефът на "сините" коментира и ситуацията на "Герена".
– Какво до момента е било спестявано на фeновете на Левски, но сега ти се налага да го сервираш наведнъж?
– Много неща. По принцип в България начинът на управление на футбола е свързан с доста потайности. Доста задкулисие има и колкото повече от това се изнася, толкова по-голяма съпротива има на статуквото. Но пък от друга страна забелязвам, че хората харесват, знаят истината и започват да я изискват. Така все пак облечените във власт ръководители имат някакъв коректив и се съобразяват. Защото иначе се получават извращения.
– А каква е функцията на фeновете?
– Тяхната функция е да създават напрежение и натиск техният клуб да се управлява на ползу роду.
– Играчите не трябва ли да се отблагодарят на фeновете?
– Да, но не винаги това се случва. Hие в Левски имаме голям проблем, когато говорим за случващото се на терена. И проблемът е, че срещу нас винаги има отбор. Ако играехме сами, всичко щеше да е перфектно (смее се). Само че във футбола винаги имаш съперник, който не винаги е по-слаб от теб, а дори понякога е по-силен. Както беше в срещата със Славия (1:2). Генетично в Левски е заложено да се печели всеки мач. Аз не се бъркам в спортно-техническата част. Имам си мнение, но съм в клуба да управлявам други процеси.
- Важно ли е мнението на публиката?
- Важно е по няколко причини. Първото, уморих се да го повтарям през тази една година, че футболният бизнес има и социална функция. Трябва да има благотворителни каузи, да е свързан с месната общност. В Левски тя е огромна – цялата държава и по цял свят. Публиката трябва да се разглежда не като единици, които създават атмосфера, а и като клиенти. А клиентът е важен във всеки бизнес.
– Ако журналистът Павел Колев наблюдава мениджъра Павел Колев, каква статия би написал за него?
– Бих изсипал доста критики. Най-вече по отношение на твърдата ръка, която трябваше да се приложи в последната година. Едни зигзагообразни движения в управлението на клуба, в момент, когато имаше финансова стабилност. Аз допуснах лъкатушене и загубихме ценно време. Сега можеше да имаме по-здрав фундамент.
– Каза, че в Левски има три типа играчи…
– Аз не казах точно това. Ако стъпим на социологията, би трябвало да има три групи играчи, без да знам каква е числеността им. Всички го виждат, навярно има и подгрупи. Едните милеят за отбора, на другите изобщо не им пука, а третите – които се съмняват в собствените си възможности, на база на недобрите ни резултати. Имаме по-чувствителни и интелигентни играчи. Те се чудят дали стават за футболисти на Левски.
– Коя е най-голямата група?
- Тази, в която футболистите се ядосват, че не могат да покажат какво могат. Това трябва да има покритие на терена.
– Има ли възможност да започнете да играете само с юноши и да спрете да плащате заплатите на чужденците?
– Мисля, че това ще се случи по естествен път през лятото, освен ако не се намери някакъв много мощен генерален спонсор…
– Не ти ли идва да кажеш: „Тръгвам си, не ми се занимава. Задачата не е изпълнима“?
– Ако кажа, че не ми тежи, ще ви излъжа. В последните два месеца спя по 2-3 часа. Едно е преумора, а като заспя започвам да сънувам Хубчев и футболистите. Превъртам приходи, разходи… Останах по две причини. Първата е, че така е професионално. Не може капитанът на кораба да си тръгне. При мен влизат хора като при личен лекар и ме питат: Може ли нова косачка, нови торове за терените? Не е окей да си станеш и да си тръгнеш. Отделно аз обичам Левски и няма как да го зарежа. Няма мърдане.
– Ти си бил до отбора, когато той беше много успешен с тандема Наско Сираков – Станимир Стоилов.
– Методите, които Сираков и Стоилов прилагаха тогава, сега до голяма степен са неприложими, за съжаление. Просто футболът се промени. Всеки един играч има много повече лостове за влияние и власт. Нещата са много по-регулирани. Едно време можеше да си позволиш репресия срещу играчите. А сега е невъзможно.
– Вярно ли е, че ако Сираков се върне на „Герена“, всичко ще разцъфне и ще тръгне по мед и масло?
– Важно е да изясним дали Сираков иска да се връща в Левски. Питайте го него. Ние си комуникираме, но това си остава между нас. Сираков има огромен авторитет. Това е важно за отношението с футболистите. Има и огромен опит. По-успешен ръководител от него няма в Левски. Едно негово завръщане би се отразило добре. Но си има условия, които трябва да се изпълнят.
– Как виждаш клуба в дългосрочен план?
– Левски има едно голямо предимство пред Лудогорец - публиката. При нас това е плюс. Вървим път, който е трънлив. Но ако го извървим, можем да променим модела на футболния бизнес в България. Важно е да се свие бюджета до адекватни рамки и публиката да внася 25-30%.
- Какво би казал на феновете за всичко това, което правят?
– Едно голямо благодаря! Левски е техен, без значение от собственика, директорите, треньора и футболистите. Те могат да извадят Левски от тази спирала, да зависи от един човек или от определена компания.
– На колко езика ви се наложи да преведете в съблекалнята „Сърце, душа, за Левски София!“. И колко от играчите го разбраха?
– Мисля, че повечето чужденци разбират ситуацията. Имаме едно младо момче – холандецът Спиерингс. Той гледа като шиле, защото говорихме едни неща като дойде. А 10 дни, след като подписа договор, всичко рухна. И той беше шокиран, все едно е ударен с мокър парцал. Той едва ли знае какво е Левски, но усеща атмосферата. За повечето чужденци обаче приоритет ще си остане заплатата.
– Президентът на Славия Венци Стефанов се шегува много с Левски. Как гледаш на неговите думи?
– Венци Стефанов на моменти откровено лъже. Забавлява хората, в което няма нищо лошо. Аз и преди съм казвал, че той е част от историята на българския футбол. Лично уважавам много Славия, защото дядо ми, който е бил царски офицер, е бил славист. От майка ми знам, че Славия е бил отборът на аристокрацията. Малка публика, но вярна, съставена от интелектуалци и военни. Уважавам клуба, въпреки неговия президент.
Иначе баща ми беше левскар, дядо ми беше левскар. Аз имах един период като дете, в който напук на баща си, виках за ЦСКА. Пред телевизора, сядахме двамата да гледаме мач... Това е някакъв комплекс, предполагам. Аз се бунтувах. Не знаех състава на ЦСКА поименно, но години по-късно знаех този на Левски, защото в този период съм им гонил топките. Тогава "сините" бяха съставени от 7-8 футболисти от школата. С Бобата Жечев като треньор, а този отбор по-късно спечели трите купи в един сезон, начело с Васил Методиев - Шпайдела. Тогава тренирах там като дете. Но въпреки всичко, като седнех пред телевизора с баща ми, аз обичах да му създавам напрежение, че съм от ЦСКА.