Герд Мюлер стана поредната голяма фигура в историята на световния футбол, който почина след борба с тежката с деменцията. В рамките на последната година неврологичното заболяване стана причина за кончината на бившите английски национали Ноби Стайлс, Джеки Чарлтън и Морис Сетърс. В момента Сър Боби Чарлтън също е поразен от болестта.
„Герд е най-важният футболист в историята на Байерн“, твърди бившият му съотборник при баварците и в националния отбор Франц Бекенбауер.
ЗАВРЪЩАНЕ В МЮНХЕН
Герд Мюлер остава в САЩ няколко години след прекратяването на кариерата си и отваря ресторант, но в същото време се бори с алкохолизъм. Успява да се освободи от зависимостта си благодарение на Байерн и бившите си съотборници Ули Хьонес и Франц Бекенбауер, които му помагат да се настани в клиника. След като успява да се пребори с алкохолизма, започва работа при баварците. Първо е треньор на юноши, а през 1992 г. става помощник-треньор на втория отбор и остава на този пост до 2014 г., когато напуска поради здравословни причини. През 2008 г. стадионът в родния му град Ньордлинген е прекръстен на „Герд Мюлер Щадион“, а десет години по-късно най-великият германски голмайстор е приет в Залата на футболната слава на страната.
СПЕЧЕЛЕНИТЕ ТРОФЕИ ОТ ГЕРД МЮЛЕР
НА КЛУБНО НИВО
Шампион на Регионаллигата: 1965 г.
Шампион на Бундеслигата: 1969, 1972, 1973, 1974 г.
Купа на Германия: 1966, 1967, 1969, 1971 г.
КНК: 1967 г.
КЕШ: 1974, 1976, 1976 г.
Междуконтинентална купа: 1976 г.
Световен шампион: 1974 г.
Европейски шампион: 1972 г.
НА ЛИЧНО НИВО
„Златна топка“: 1970 г.
„Златна обувка“: 1970, 1972 г.
Голмайстор на световно първенство: 1970 г.
Голмайстор на европейско първенство: 1972 г.
Голмайстор на КЕШ: 1973, 1974, 1975, 1977 г.
Голмайстор на Бундеслигата: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974, 1978 г.
Голмайстор на купата на Германия: 1967, 1969, 1971 г.
Футболист на годината на Германия: 1967, 1969 г.