Лавиа Нилсен е доброволка на олимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато е само на 16. Тогава ролята ѝ се свежда до това да носи чантата на седмобойката Джесика Енис, която пред домашна публика ликува със златото, пише "Телеграф".
„Вървях след Джесика и когато тя стъпи на стадиона, чух най-силните овации, на които бях ставала свидетел в живота си. Помислих си: „Искам същото“, споделя тя.
От Лондон...
По това време резултатите на Лавиа още не са на високо ниво, въпреки че с нейната близначка Лина тренират от 11-годишни. До 2013-та двете се изявяват на 800 метра, а едва след преместването си при Франк Адамс започват да се готвят на 400 метра.
Златната медалистка Лавиа (вляво) поздравява сребърната Лина след финала на 400 м от турнира в Бирмингам на 18 февруари.
„Растяхме в Източен Лондон и видяхме как Олимпийският парк изникна от нищото. Стратфорд беше ужасно място и да видиш пълната промяна в него беше страхотно. Покрай Джесика Енис с Лина разбрахме, че трябва да дадем шанс на леката атлетика. Три години по-късно бяхме в един отбор с Енис“, отчита Лавиа, която е родена в семейство на датчанин и майка с корени от Судан и Египет.
През 2015-а спринтьорката става двукратна европейска шампионка за девойки – на 400 м печели за 52,58 секунди, а в щафетата взима златото заедно със сестра си. Започва да следва география в “Кингс Колидж”, а на световното в Лондон 2017 е част от състава, който носи сребро на 4x400 м. Постепенно стига до първата си олимпийска квота, но игрите в Токио са отложени с година заради пандемията.
„Превърнах зимната ни градина във фитнес зала, но трябваше да внимавам за стъкления покрив, когато правех упражнения – смее се Лавиа. - Когато тичах нагоре-надолу по улицата ни, съседите се шашкаха: „Уау, наистина си бърза“, а аз им отговарях: „Да, защото съм спортистка, която ще участва на олимпиада“.
...до Токио
Толкова е горда, че си татуира петте олимпийски кръга в долната част на корема. „Да ми ги изрисуват отне повече от час и въпреки че всяка минута беше агония, болката си заслужаваше. Това е татуировката, с която наистина най-много се гордея, защото да отида на олимпиада беше една от най-големите цели в живота ми“, уверява атлетката, която две седмици преди дебюта си в Токио е диагностицирана с множествена склероза.
Освен това на световното в Будапеща 2023 г., тя помогна за два от медалите на Великобритания – сребро в смесената щафета 4x400 м и бронз с женския квартет. Със сестра ѝ Лина пък бяха част от състава, който на европейското в зала в Глазгоу миналия месец грабна бронз на 4х400 м.
Вяра
„Пропуснах доста шампионати и това е първата година, в която се чувствам уверена и наистина вярвам в тренировките си и способността си да се състезавам на най-високо ниво – казва Лавиа. - Много съм развълнувана от това. Но всъщност сестра ми е моят герой – моето заболяване бе открито в много ранна фаза, докато нейното е по-тежко. Непознати ѝ пишат, наричайки я боец и вдъхновение, но аз виждам много повече. Тя е невероятна жена и най-силният човек, когото познавам“.