Наскоро варненският футбол имаше повод за гордост. През месец май отбелязахме 130 години от повяна на футбола в България, която запачва от Варна. Присъствието на Жорж де Режибюс оказва влияние в страната ни в началните години от неговото прохождане.
Далече преди футболната глобализация и привличането на чуждестранни играчи, първите двама чужденци в историята на футбола ни носят екипа на първия български шампион СК ”Владислав” Варна. През далечната 1925 година италианецът Егон Терцета и руснакът Иван Булгаков са играчи на варненския клуб. И двамата имат интересна съдба.
Егон Терцета е роден през 1899 година в албанския град Вльора. Той се ражда в италианско семейство от стар Венециански произход. На 9 години е записан да учи във Военна Академия във Виена. На 18 я завършва успешно, но избира друг път. Егон върви по стъпките на баща си и става търговски представител на параходно дружество. Обикаля пристанищата на Средиземно и Черно море и се установява във Варна. Добрите футболни умения, чудесната индивидуална техника не остават незабелязани и той се присъединява към СК “Тича”. След настъпилия разрив между членовете, италианецът става част от новосформирания СК “Владислав”, който е основан от членовете на разцепилия се СК “Гранит”. През 1925 година извежда като капитан тима на “Владислав”, който печели Първата Сребърна Царска Купа на Цар Борис Трети след победа с 2:0 над Левски на стадион “Юнак” в София.
Егон Терцета отбелязва втория гол, а на следващата година отново е капитан на отбора, завоювал историческата втора шампионска титла на страната след присъдена служебна победа над Славия с 3:0. Тежка контузия обаче го принуждава да прекрати кариерата си през 1928 година броени дни преди финала за шампионска титла отново срещу Славия, в който софиянци вземат реванш за загубата след победа с 4:0. Според мнозина отсъствието на вездесъщия италианския капитан оказва влияние върху тази голяма загуба. Италианецът междувременно се запознава във Варна с рускинята Тамара Пелехин,която е една от многото емигранти по това време заради комунстическия болшевишки режим. През 1930 година се ражда дъщеря им Алисия. След като комунистите поемат властта в България, Егон Терцета се завръща в Генуа и възобновява дейността си като търговски представител на кораб. Умира в съня си през август 1964 година и е погребан в известната Гробница Сталиено в Генуа. На това място са погребани видни политичски дейци, включително и съпругата на писателя Оскар Уайлд, писателката Констанс Лойд.
Другият интересен чужденец в състава на Ф.К.”Владислав” е Иван Булгаков (Ваня). Роден е през 1900 година в Киев-Съветска Русия. Твърде млад влиза в редовете на Бялата Армия и провежда антикомунистическа дейсност срещу болшевиките между 1917 и 1922 година. Разболява се от коремен тиф, но след възстановяването се записва като доброволец на фронта. По-късно е евакуиран от армията на Пьотр Врангел в Галиполи и се установява в страната ни. Именно тука разкрива таланта си на футболист, поет и музикант.
Привлечен е в отбора на “Владислив” и между 1922-30 година записва 104 мача и 26 гола. Заедно с италианския си съотборник Егон Терцета е двукратен шампион през 1925 и 1926 година. Здрав физически и много борбен, той печели всички единоборства по терена. Край морето се запознава със своята бъдеща жена, която е също белогвардейски емигрант вследствие на режима в Русия-Наталия Минко. През 1928 година се ражда дъщеря им Ирина. Освен футболист, той организира и поредица от поетични рецитали в морския град град. Брат е на големия руски писател Константин Булгаков, автор на един от най-значимите романи на руската литература “Майсторът и Маргарита”. Иван Булгаков умира като емигрант в Париж през 1969, а поради наложените по това време ограничения в Комунистическа Русия двамата братя никога повече не се срещат.