Хуан Мартин Дел Потро, един от най-обичаните тенисисти в света, разкри шокиращи подробности за борбата си с контузията на коляното, която сложи край на професионалната му кариера. В интервю за La Nacion аржентинецът сподели за страданията и неуспешните опити за възстановяване, продължаващи до днес.
„Никой не знае за това, но в деня след мача срещу Делбонис отидох в Швейцария, където ми направиха операция, общо пета. Никога досега не бях говорил публично за това. Когато казах, че мачът в Буенос Айрес ще ми е последен, намерих известен покой, защото преди това не спираха да ме питат кога ще играя отново. Радваше ме това, че хората все още искаха да ме видят на корта, но болката вече беше станала непоносима. Реших да не говоря за това и да запазя мълчание, след което действително да се завърна, ако е възможно,“ сподели бившият №3 в света.
След операцията Дел Потро прекарал два месеца в малко градче близо до Базел, но процесът на рехабилитация завършил с нови усложнения:
„Два месеца и половина след операцията ми казаха, че има усложнение и ще се наложи да се оперирам отново. Това се случи в САЩ, където също започнах рехабилитация и опитах различни начини за възстановяване. Всеки ден ми слагаха инжекции в крака, бедрото и гърба. Вероятно са били повече от 100. Постоянно ми правеха изследвания и опитваха какво ли не. Всеки ден беше страдание. Това продължава от мача с Делбонис до сега. Вече нямам желание да играя, защото тялото ми не го позволява.“
Аржентинецът върна лентата назад към първата операция през 2019 г., която, според лекарите, трябвало да го върне на корта само три месеца по-късно. Реалността обаче се оказала различна:
„Когато през 2019 г. претърпях първата си операция, лекарите ми казаха, че след три месеца ще мога да играя отново. Подадох заявка за турнирите в Стокхолм, Базел и Париж, защото ме увериха, че ще бъда в състояние да участвам. След онази операция обаче никога повече не можех да се кача по стълби, без да изпитвам болка. Това е като безкраен кошмар и не спирам да се опитвам да намеря решение, но не мога. Всеки път, когато мисля за това, изпитвам гняв и безпомощност, защото знам, че не мога да променя нищо.“
Кулата от Тандил, както е известен Дел Потро, сподели, че трудностите са засегнали не само кариерата му, но и ежедневието:
„Не живея по начина, по който искам. Бях много активен човек и спортувах непрестанно, не само тенис. Сега обаче ме канят да играем футбол и аз съм този, който седи отстрани с напитките. Приятелите ми играят падел, а аз ги снимам. Ужасно е. Тази невъзможност да играя ми отне радостта от тениса.“
Дел Потро призна, че споделянето на историята му е начин да вдъхнови хората:
„Реших, че ще ми се отрази добре да разкажа за това. Винаги съм имал чудесна връзка с публиката и се надявам тази история да вдъхнови възможно най-много хора и да им помогне.“
Физическата болка и емоционалното напрежение обаче продължават да тежат:
„Много е трудно да трябва да се справяш денонощно с всичко това. Има моменти, в които чувствам, че не мога повече, тъй като съм просто човек и не съм неуязвим, но в някои ситуации ми се налага да се усмихвам въпреки болката. Има моменти, в които нямам никаква енергия, защото всичко това ме изтощава както физически, така и емоционално. Когато стана сутрин, пия между 6 и 8 хапчета – противовъзпалителни.“