Силата на навика обикновено спряга Колумбия като родина на най-екзотичните и свирепи наркобарони. През последното десетилетие обаче Мексико постепенно заема централното място в новините за касапниците за разпределение на територии между бандите. "Заслуга" за това има както нечовешката жестокост на тамошните картели, така и съседството с основния пазар на дрога САЩ.
Сухопътната граница с Щатите налага използването на различни методи за трафик на наркотици. За разлика от колумбийските картели, чиято изобретателност кулминира до създаването на малки подводници, мексиканските барони залагат на груба мощ за противодействие на полицията.
Самоделните бронирани машини, с които мексиканските картели бранят стоката си, се наричат "monstruo" ("чудовище" на испански) заради огромните им размери и неуязвимост. Властите бележат успех срещу тези динозаври за първи път през 2011 г., когато военните успяват да превземат гаража на картела Лос Зетас в щата Тамаулипас. В него са открити 4 готови нарко-танка и още 23 возила, подготвени за модифициране.
Операцията на мексиканските въоръжени сили за ликвидиране на производството на бронирани машини има временен успех след затварянето на основната "фабрика". Картелите и досега намират начини да се сдобият със самоделни бронетранспортьори. Популярността на подобни возила обаче вече не е същата, както в годините на разцвета им. Ето и някои от най-впечатляващите екземпляри от онази епоха.
Моделът "Хипопотам" е базиран на тежък пикап.
Тази подвижна крепост пък е започнала живота си като самосвал.
Дори и най-малките нарко-танкове са защитени от тежка броня по цялата каросерия. В най-уязвимите зони дебелината на стоманените плочи достига 50 мм. За повишаване на боеспособността някои машини са снабдени с двойни колела.
Някои от самоделните бронетранспортьори с офанзивно предназначение разполагат с огневи купол и странични бойници, от които членовете на картелите могат да водят огън.
Други от тези чудовища пък разполагат с тарани за преодоляване на пътни засади и заграждения.