Истинска крепост на колела ръждясва под открито небе на територията на Военно-инженерната академия "В. Куйбишев" в Подмосковието. Исполинската машина е рядък представител на породата "мобилни бункери", разработвани в разгара на надпреварата във въоръжаването по време на Студената война.
"Редут" е построен на осемколесно шаси от МАЗ-543B през 1961 г. Дълъг е 11.5 метра и се задвижва от 12-цилиндров V-образен дизел Д12А-525А с мощност 525 к.с., който позволява на 39-тонното чудовище да развива скорост от 60 км/ч.
Мобилният бункер харчи по 80 л/100 км, има радиус на завой 13.5 метра, а благодарение на клиренса от 440 мм може с лекота да преодолява бродове с дълбочина до 1.1 метра без предварителна подготовка и наклони с ъгъл 30 градуса.
"Редут" има едно-единствено предназначение - да опази командния състав в случай на ядрен удар. За целта машината трябва да бъде зарината с булдозери под земята за норматив от 30 минути. Екипажът може да следи какво се случва наоколо през перископи на покрива.
В предната, задната и средната част на шасито са монтирани хидравлични крикове, които заедно с трапецовидното сечение на покрива имат за задача да подпомогнат самостоятелното изравяне на машината. Вътрешната площ на "Редут" достига 26 квадратни метра, достатъчни за 10 души.
Първоначално на борда има само оборудване от първа необходимост като отопление и вентилация. През 1979 г. обаче експерименталната машина е пратена на учения в Минск, където командващият Беларуския военен окръг нарежда да бъде обзаведена с допълнителна маса с три авиационни кресла, телевизор "Рекорд В-312", телефони и радиостанции.
Много висши офицери от съветската армия остават във възторг от мобилния бункер и настояват той да влезе в серийно производство. Тогавашният военен министър на СССР маршал Дмитрий Устинов обаче прекратява проекта заради високата цена и скъпата поддръжка. "Редут" участва в парад за последен път през 1987 г., след което е изоставен на произвола на природните стихии.