От НАСА съобщиха, че на 8 април са провели още един тест за космически комуникации на дълги разстояния по оптичен канал. Оптиката трябва значително да увеличи скоростта на комуникация с далечни станции и по-специално с бъдещата марсианска база. За целта сондата Psyche на НАСА бе оборудвана с експериментална лазерна инсталация. Комуникационният сеанс със сондата се състоя, когато тя беше на 226 милиона км от Земята, което е един път и половина повече от разстоянието между Слънцето и Земята.
Според очакванията на разработчиците скоростта на оптичната комуникация в космоса на разстояние няколкостотин милиона километра за експерименталната инсталация на борда на Psyche трябваше да бъде поне 1 Mbit/s. Оказа се, че предавателният лазер на сондата, работещ в близкия инфрачервен диапазон, предава пакет данни на Земята със скорост от 25 Mbit/s, което силно изненада екипа на мисията. Това доказа по-добре от всякакви думи, че концепцията за оптична комуникация на дълги разстояния в Космоса е по същество правилна и се прилага успешно. Поне в експериментални условия.
При по-близки разстояния скоростта на оптичната комуникация е значително по-висока. Например първата оптична комуникационна сесия се състоя, когато сондата прелетя на 31 милиона километра от Земята. На това разстояние скоростта на предаване на данни от Космоса достигна 267 Mbit/s. Такива скорости в оптиката са доста по-високи, отколкото в радиочестотния диапазон.
Лазерният приемо-предавател Psyche не е предназначен да предава научни данни от сондата към Земята. За да се демонстрират и тестват възможностите на оптичните комуникации, видеата и другите данни бяха записани в него, докато все още беше на Земята. Екипът на сондата обаче успя да дублира предаването на част от инженерните данни от сондата по оптичен канал в същото време, когато тези данни бяха предадени по основния радиоканал. Така НАСА успя да обяви, че за първи път инженерни данни са предадени чрез оптика от космически кораб от дълбокия космос.
Беше проведен и друг експеримент, когато една наземна станция предаде голям пакет данни на сондата с помощта на мощен лазер, а сондата го предаде обратно на друга наземна станция (на телескопа на обсерваторията Паломар в Калифорнийския технологичен институт в окръг Сан Диего, Калифорния). Пакетът данни направи двупосочно пътуване, покривайки разстояние от 450 милиона километра в Космоса.
Накрая беше тествана възможността за приемане на оптичен сигнал от сондата от две станции едновременно (на два широко раздалечени телескопа). Тази функция може да увеличи скоростта на трансфер на данни (чрез намаляване на процента грешки), и също така ще осигури комуникационен канал, дори ако е облачно над една от приемните станции, което ще се превърне в непроницаема стена за лазера.