Предполага се, че поне няколко процента от хората могат да създават нови неща. Така скромно обясни в студиото на ФАКТИ таланта си инж. Петър Бодуров, който е създател на най-мощния чук в света.
"Идеята е следната - използвам двигател, който не се използва в индустрията. 99,99% от съществуващите ракетни двигатели са с военно предназначение и само една стотна с научно приложение. Този двигател повече от 20 години го преработвам в индустриален. Ракетният двигател има най-висок коефициент на полезно действие от всички други. Това създаваме - има тяга от 1000 до 3000 килограма, работи по-малко от половин секунда, но създава удар.
Проблемът беше такъв: съществуват многоударни чукове, те са по-често за изкуствени материали. Има и едноударни, които чупят скални маси. С хидравлика се вдига ударната част, пада и нанася удар чрез свободно падане. Той не може да развие висока скорост, трудно се движи, пренася го багер, който тежи 60 тона т.е. трябва подходяща настилка", каза инженерът изобретател.
"Чукът, който ние създадохме, е само 1500 кг. заедно с двигателя. Когато го включим в действие нанася удар със скорост по-голяма от 20 м/с. От 16 м/с. се счита за висока скорост, а за да развие такъв хидравличен едноударен чук такава скорост е нужна маса 12 тона. Явно е, че нашият чук е най-мощният в света в момента за разбиване на скали. Той е и най-мобилният", обясни Бодуров.
Освен в открити рудници, той може да се използва и в строителството за разбиване на стари бетонни съоръжения, също при срутища и каменопади в планините.
Проф. Денев от УАСГ предлага технологията за високоскоростния удар да бъде използвана за стабилизиране на нестабилни почви. За целта трябва да се направят пробни удари, да се изкопае траншея, да се вземат образци от почвата, да се изследва и да се определят възможностите.
"Такова приложение би било невероятно. Цяла Северна България е покрита с един слой льос, който е много нестабилен. Безобразие е, че към двата моста на Дунава няма магистрали, а нашият метод ще се позволи изграждането на магистрали. Повече от една година обаче търсим строителна фирма, която да проведе тези тестове", каза Бодуров.
"Идеята за този чук ми дойде през 2001 г., през 2005 г. вече бях готов с изчисленията, предложих го на една минна компания, направихме и договор, но в последния момент се отказаха поради несериозни причини.
Не съм смятал колко пари би спестило това за построяване на магистралите у нас, но ще реши проблеми, за които досега няма решение, безценно е", допълни инженерът.
Цялото интервю с Петър Бодуров можете да гледате във видеото: