Ливан е близо до приключване на разоръжаването на „Хизбула“ южно от река Литани, заяви днес премиерът Науаф Салам, цитиран от Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че страната бърза да изпълни ключовото изискване от примирието с Израел преди края на годината.
Подкрепяното от САЩ мирно споразумение, договорено през ноември 2024 г., сложи край на повече от година сражения между Израел и „Хизбула“. То предвижда разоръжаването на подкрепяната от Иран въоръжена групировка, като процесът започне в районите южно от реката, в близост до границата с Израел.
На 5 август ливанските власти, начело с президента Жозеф Аун и премиера Салам, възложиха на подкрепяната от САЩ ливанска армия да изготви план за установяване на държавен монопол върху оръжията до края на годината.
„Премиерът Салам потвърди, че първата фаза от плана за разоръжаване, която засяга района южно от река Литани, може да бъде завършена до няколко дни“, се казва в изявление от неговия екип. „Държавата е готова да премине към втората фаза – а именно изземването на оръжията северно от река Литани, въз основа на плана, изготвен от ливанската армия по мандат на правителството“, добави той.
Изявлението беше направено след среща на Салам със Симон Карам – водещият цивилен преговарящ на Ливан в комисията, която наблюдава примирието между „Хизбула“ и Израел.
След примирието двете страни многократно се обвиняваха взаимно в нарушения, като Израел поставя под съмнение усилията на ливанската армия за разоръжаване на „Хизбула“. Израелската авиация все по-често нанася удари по цели на „Хизбула“ в Южен Ливан и дори в столицата.
„Хизбула“ се стреми да се противопостави на натиска за разоръжаване, който оказват както нейните основно християнски и сунитски опоненти в Ливан, така и САЩ и Саудитска Арабия. Групировката твърди, че това би било грешка, ако Израел продължава въздушните си удари срещу страната.
Израел публично призовава ливанските власти да изпълнят условията на примирието, като заявява, че ще действа „както намери за необходимо“, ако Ливан не предприеме действия срещу „Хизбула“.
Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси призова за структурни реформи в Съвет за сигурност на ООН, които да осигурят по-голяма роля на Африка при вземането на глобални решения, предаде Асошиейтед прес.
Ас Сиси отправи апела си по време на конференция за партньорството между Русия и Африка, състояла се в Кайро. Във форума участваха руският външен министър Сергей Лавров, министри от над 50 африкански държави, както и представители на няколко африкански и регионални организации.
Президентът призова за „по-плуралистичен“ световен ред и заяви, че „гласът на Африка трябва да бъде чут и да има реално влияние при вземането на глобални решения, като се има предвид човешкото, икономическото, политическото и демографското значение на континента“. Изявлението му беше прочетено от египетския външен министър на пленарната сесия на конференцията.
Ас Сиси подчерта още, че и международните финансови институции се нуждаят от реформи, за да се гарантира по-справедливо представителство на Африка.
От 2005 г. Африканският съюз настоява континентът да получи най-малко две постоянни места с право на вето и пет непостоянни места в Съвета за сигурност, отбелязва АП. Според организацията подобни реформи биха допринесли за мира и стабилността в Африка, която от десетилетия е засегната от конфликти. До момента обаче африканските държави не са постигнали консенсус относно механизма за избор на потенциалните постоянни представители.
„Решихме да продължим координацията си в различни многостранни формати, включително с цел насърчаване на реформата на Съвета за сигурност на ООН, като бъдат отчетени легитимните интереси на африканските държави“, заяви Лавров на съвместна пресконференция с египетския си колега.
Съветът за сигурност, който отговаря за поддържането на международния мир и сигурност, не е променял състава си от 1945 г. Той включва 10 непостоянни членове, избирани за двугодишен мандат без право на вето, и пет постоянни членове с право на вето – Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Лавров съобщи по-рано, че конференцията е поставила началото на преговори за изготвяне на план за действие за сътрудничество между Русия и Африка за периода 2026–2029 г., който ще бъде представен на срещата на върха Русия–Африка, планирана за следващата година.
„Ние оставаме надежден партньор на африканските държави в укрепването на техния национален суверенитет – както в политически, така и в областта на сигурността, както и в други измерения“, заяви Лавров пред участниците във форума. „Решени сме да продължим да разкриваме огромния потенциал на нашето практическо сътрудничество.“
Форумът за партньорство Русия–Африка набра скорост след срещата на върха през 2023 г. в Санкт Петербург, на която руският президент Владимир Путин потърси подкрепата на африканските лидери в контекста на международната изолация на Русия след инвазията ѝ в Украйна.
Оттогава Москва разшири и военното си присъствие в Африка, включително чрез доставки на оръжие в конфликтни райони южно от Сахара, където действа военна структура под контрола на Кремъл, която замени бившата наемническа групировка „Вагнер“.