Тайван ускорява изграждането на собствена индустрия за въздушни и морски дронове, след като украинският опит във войната с Русия показа колко голяма роля могат да играят сравнително евтините и масово произвеждани безпилотни системи на бойното поле. Властите в Тайпе разглеждат дроновете като ключов елемент от стратегията за възпиране на евентуална китайска атака и за компенсиране на огромното военно и икономическо превъзходство на Пекин, предава Фокус.
Според анализ на „The New York Times“ тайванските власти внимателно проучват тактиките, използвани от Украйна, която разчита в голяма степен на комбинация от малки разузнавателни, ударни и морски безпилотни системи. Идеята е Тайван да изгради способности, позволяващи му да нанася значителни загуби на противника, без да разчита единствено на скъпи традиционни оръжейни платформи.
„Дроновете навлизат в нова ера“, заявява Макс Ло, председател на Тайванската национална асоциация на индустрията за дронове. По думите му островът спешно се нуждае от такива системи за собственото си оцеляване и национална отбрана.
Тайванското правителство си поставя амбициозната цел да превърне страната в един от световните лидери в производството на безпилотни технологии. Планът предвижда до 2030 г. производственият капацитет да достигне 100 000 дрона месечно. Около половината от тях се очаква да бъдат предназначени за износ, което би превърнало сектора не само във важен елемент от отбраната, но и в значима част от тайванската високотехнологична икономика.
Успоредно с това тайванските въоръжени сили планират да закупят повече от 210 000 дрона. Става дума не само за летателни апарати, но и за безекипажни плавателни съдове, които могат да бъдат използвани за наблюдение, разузнаване и бойни задачи в крайбрежните води.
За да интегрира тези системи в цялостната си отбранителна стратегия, Тайван създаде специализирано Крайбрежно командване за бойни действия. То трябва да координира използването на безпилотни системи с мобилни ракетни комплекси и артилерия. Подобна комбинация има за цел да позволи на тайванските сили да откриват, проследяват и поразяват потенциални цели, като същевременно запазват собствените си сили мобилни и трудни за унищожаване.
Един от основните сценарии, които Тайпе разглежда, е опит на Китай да изолира острова чрез морска и въздушна блокада. При подобно развитие Тайван би могъл да се окаже откъснат от значителна част от външните доставки, включително на военна техника. Именно поради това правителството се стреми предварително да изгради големи запаси от безпилотни системи и компоненти за тяхното производство.
Особено внимание се отделя на евтините дронове с малък обсег. Те могат да бъдат произвеждани в големи количества и да бъдат използвани за разузнаване, наблюдение, коригиране на артилерийски огън и атаки срещу вражески позиции. Масовото им използване би могло да усложни действията на противника, дори когато той разполага с много по-големи финансови и военни ресурси.
Опитът на Украйна е особено важен за Тайван именно заради тази асиметрия. Войната в Европа показа, че сравнително евтини безпилотни апарати могат да бъдат използвани срещу значително по-скъпи танкове, артилерийски системи, кораби и други военни цели. Освен това дроновете позволяват бързо адаптиране на тактиките и могат да бъдат модифицирани според конкретните нужди на бойното поле.
Развитието на тайванската индустрия обаче се случва в условията на надпревара с Китай. Пекин също увеличава инвестициите си в безпилотни технологии и разширява използването на дронове във военната си доктрина. Китай разработва както въздушни, така и морски безпилотни системи, като паралелно с това инвестира в технологии за електронна война и потискане на комуникационните сигнали.
Това е особено важно, тъй като ефективността на дроновете зависи не само от самите апарати, но и от комуникационните мрежи, навигацията и възможността операторите да ги управляват в условия на активно електронно противодействие. В случай на конфликт Тайван ще трябва да гарантира, че голяма част от системите му могат да продължат да функционират дори при сериозни опити за заглушаване на сигналите.
Тайван вече отчита бърз ръст на износа на дронове. През първите три месеца на 2026 г. страната е изнесла безпилотни системи на стойност 115 милиона долара — повече, отколкото за цялата предходна година. Това показва, че секторът постепенно се превръща в значим компонент на тайванската високотехнологична индустрия.
Сред основните търговски партньори е Чехия, като значителна част от тайванските системи впоследствие достигат до Украйна в рамките на международната подкрепа за страната. Така украинското бойно поле се превръща не само в източник на военен опит за Тайван, но и в своеобразна среда, в която се проверяват нови технологии и производствени решения.
Разширяването на производството е част от по-мащабното увеличаване на разходите за отбрана. Тайванското правителство предлага военният бюджет за 2027 г. да бъде увеличен с 16%. Ако предложението бъде реализирано, разходите за отбрана ще надхвърлят 1 трилион тайвански долара, или приблизително 31 милиарда щатски долара.
Зад тези действия стои фундаменталната промяна в начина, по който Тайпе оценява потенциалната заплаха от Китай. Вместо да разчита единствено на ограничен брой високотехнологични и скъпи оръжейни системи, Тайван се стреми да изгради способност за бързо и масово производство на сравнително евтини платформи. Целта е при евентуален конфликт китайските сили да бъдат поставени пред огромен брой малки, мобилни и трудни за неутрализиране цели.
Развитието на дроновете постепенно променя и баланса между традиционните военни способности и новите технологии. За Тайван това има особено значение, тъй като географското положение на острова позволява потенциалният противник да бъде атакуван или наблюдаван както от въздуха, така и от морето. Именно комбинацията от въздушни и морски безпилотни системи може да се превърне в един от основните инструменти за забавяне и възпиране на евентуална китайска военна операция.