През далечната 1960 г. енигматичната гъркиня Мелина Меркури изпява „Децата на Пирея”. Песента я прави световно известна. Днес децата на Пирея трябва да направят един от най-важните избори в най-новата история на Гърция. Изправени пред бюлетина от 22 регистрирани партии те трябва да решат кой да изберат.
Опозиционната радикална левица СИРИЗА, която иска предоговаряне на условията на спасителните споразумения на Гърция и отписване на част от дълга й,
води пред консервативната Нова демокрация с около 7 процента
според най-новите проучвания преди предсрочните избори, пише в. "Та Неа".
Неизвестните обаче остават до последно, защото в навечерието на вота голяма част от гърците все още не са решили как ще гласуват.
Дори и при победа на СИРИЗА не е ясно дали партията ще има мнозинство да управлява и как ще се развият събитията при необходимост от коалиране.
Неделя е важен ден не само за Гърция, но и за Европейския съюз. Сириза обещава нови финансови правила, нови отношения с партньорите от Евросъюза, разхлабване на рестрикциите в страната и предоговаряне на програмата за строги икономии, обобщава в. "Катимерини".
Избавяне от унижението е едно от основните послания на лидера на Сириза Алексис Ципрас. Избирателите се надяват, че той може да подобри бедственото положение, в което се намира страната през последните години.
Посланията на Ципрас са насочени към чувствителни избирателите като възрастните, бедните и дълготрайно безработните. Лидерът на Сириза съзнателно налага образа на обикновен грък. В една от последните си телевизионни изяви, той обяви, че първата му визита ще е в Кипър и няма да търси среща на всяка цена с канцлера на Германия – Ангела Меркел. Меркел е просто един от 28-те лидери на ЕС, аргументира се Ципрас, цитиран от в. "Вима".
Близо 9 808 760 гърци имат право на глас.
Те са с 26 210 по-малко в сравнение с вота от 2009 г. Жените са 5 060 877 са жени. Това става ясно от официално разпространените данни.
Една пета от електората е на възраст над 71 години. Най-голяма е групата на възраст 42-47 години. Тя наброява 1 003 743 души. Тези над близо един милион гърци плащат тежката цена на кризата в страната и наложеният от Брюксел пакет от реформи. По-възрастните гърци се надяват на по-адекватна социална политика и са готови да подкрепят всеки, който им я обещае. В същото време по-младите гърци са лесна мишена на посланията на националистите за славното минало на родината им, коментира телевизия "Скай".
Данните от избирателните списъци показват, че във втори район на Атина има най-много регистрирани избиратели (1 428 759), след тях се нарежда първи избирателен район на Солун (512 768), първи избирателен район на столицата (476 183) и област Атика (459 444).
От 2008 г. до 2013 г. Гърция преживя пет години на рецесия. Дългът не само не намаля, а се увеличи до близо €320 млрд.. Атина в момента е европейски първенец по отношението на дълг към БВП -176%. След нея се нарежда Италия (131,8%) и Португалия (131,4%). На другия полюс на тази класация са Естония (10,5%), Люксембург (22,9%) и България (23,6%), брои в. "Имерисия".
По-тревожното е, че политиците не успяха да проведат правилните реформи,
които да съживят икономиката и да намалят бедността. Едва от миналата година безработицата падна до 25%. Преди това тя се движеше около 30%. А сред младите беше двойно по-голяма. Последните години в страната почти беше унищожена средната класа. Пенсиите бяха намалени, а в същото време правителството не предприе адекватни мерки за компенсация на повишаващите се цени на ток, вода и храни, припомня в. "Нафтемборики".
Това само наля вода в мелницата на популистите, които издигнаха лозунга за отказ от еврото. Последните изказвания дори и на Алексис Ципрас дават ясен сигнал, че Атина няма да се откаже от общата валута. По-интересно е да се наблюдава доколко кредиторите ще са склонни след вота да отпишат част от гръцкия дълг. Премиерът в оставка Андонис Самарас от Нова демокрация през 2012 г. издигаше подобни лозунги. След победата той беше принуден да ги изостави и да работи прагматично и методично за облекчаване на строгите изисквания за икономии, отбелязва агенция Блумбърг.
Йоргос Цогополус от атинския мозъчен тръст ELIAMEP е убеден, че избирателите търсят алтернатива. Те искат да видят нови лица с нови идеи. Това е и една от причините за възникването на нови отцепнически партии, смята той.
„На първо място икономическата криза даде тласък на популизма.
Типичен пример в това отношение е дяснопопулистката Партия на независимите гърци, която има 13 депутати в гръцкия парламент. Освен това много политици вече не искат да работят заедно със съмишлениците си и основават свои партии, които се опитват да доминират", казва пред Дойче веле Цогополус и дава пример с предизборната кампания през 2012 година: тогава водещите либерални политици са опитаха да се обединят около обща изборна програма, но се провалиха тотално. После не им остана нищо друго освен да влязат в надпреварата със собствени партии. Сред тях бяха бившата външна министърка Дора Бакояни, бившият германски либерал Йорго Шатцимаркакис, Танос Цимерос и др. Всички те не успяха да преодолеят 3-процентната бариера.
Последно проявление на роенето е Георгиос Папандреу, който реши да скъса със семейната традиция с ПАСОК и основа седмици преди вота собствена партия.
И в Гърция журналистите се изкушават да влязат в политиката.
Ставрос Теодоракис основа през 2014 г. социалдемократическата партия "To Потами" ("Река").
В момента тя се бори да стане трета политическа сила след Сириза, Нова демокрация. Традиционните социалисти от ПАСОК са на границата от 3%, където е Георгиос Папандреу, припомня Евронюз.
Сондажите предричат, че вотът ще повтори резултатите от изборите за Европейски парламент, където първи бяха от Сириза, следвани от Нова демокрация, ПАСОК, То Потами, Комунистическата партия, Независими гърци и Златна зора.
И ако се вярва на твърдението, че дяволът е в детайлите, то точните проценти за всяка партия ще дадат отговор какво управление очаква Гърция...