На 1 август 1859 г. умира османският държавник и български възрожденец Стефан Богориди. Той е един от малцината българи, за които има писмени данни, че се бие срещу Наполеон.
Истинското име на княз Стефан Богориди е Стойко Цонков Стойков. Роден е в Котел. Годината на раждането му е спорна – 1775-та или 1780-та.
Богориди е висш османски държавник, внук на Софроний Врачански и баща на княз Алеко Богориди и княз Никола Богориди. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис І Кръстител, известен и като Богорис. Стефан Богориди учи в гръцкия колеж в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в Истанбул, Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и участва в корпуса на Мустафа паша срещу дебаркиралия през в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите османските сили претърпяват съкрушително поражение и Стефан Богориди успява да се спаси като по чудо.
През 1812 Стефан Богориди отива в Молдова и става губернатор на Галац. По време на Влашкото въстание е номинален каймакам на Влашко. На следващата година е каймакам на Молдова, а след това става драгоман в османската флота. За три години Стефан Богориди е изпратен на заточение в Измит, Мала Азия.
След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Справя се успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта, едно от които е за определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград Канинг разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей, Гърция получила своята независимост.
Прeз 1830 г. няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех. За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата княз /на турски бей/ и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос. Богориди, който прекръщава главния град на острова на свое име – Стефануполис, посещава Самос само веднъж и управлява острова от Цариград. Негов наместник в Самос е личният му секретар Гаврил Кръстевич. Богориди е мразен от местното гръцко население заради алчността и диктаторските си методи на управление. През 1849 самосците се разбунтуват срещу него и султанът го сваля.
През 1850 г. след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта под влиянието на княз Стефан Богориди извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.
При султан Абдул-Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан.
През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква.
Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.