Юпитер е най-голямата планета в нашата Слънчева система. Ново изследване показва, че тя вероятно е и най-старата планета в нея. Според изследване публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, цитирано от Мегавселена, учените са открили доказателства, че Юпитер е най-старата планета благодарение на анализ на 19 проби от метеорити попаднали на Земята. Според тях,
Юпитер се е появил само 1 милион години след възникването на слънчевата система преди около 4.5 милиарда години. Изследваните метеорити са били съставени от два различни слоя материали характерни за ранната слънчева система. Най-вероятният механизъм за отделянето на двата слоя на метеоритите е формирането на Юпитер, казва Томас Крюер, ръководител на изследователския тим.
Според него, Юпитер се формира толкова бързо и е толкова голям, че не позволява на двата отделни слоя от ранен материал от Слънчевата система да се смесят. Двата слоя са открити от Крюер и групата му чрез измерване на изотопи в метеоритните проби. Така откриват, че всеки от двата слоя е съществувал едновременно с другия по едно и също време в ранния период на Слънчевата система. Въпреки това не са се смесили, защото нещо им е попречило. Според учените това е формирането именно на Юпитер.
За разлика от проби, с които изследователите разполагат от метеорити попаднали на Земята или от части от повърхността на Марс и на Луната, учените не разполагат с материал от самия Юпитер, затова използват изотопен анализ на метеорити паднали на Земята, за да определят възрастта на най-голямата планета. Това внася известна доза несигурност в получените резултати, които макар да са много интересни, се нуждаят от още анализи и изследвания за да бъдат подкрепени и да се определи времето на формиране на Юпитер в ранния период на Слънчевата система.
Това е мнението на професора от университета Корнел, Джонатан Люнайн. Юпитер е една от най-интересните планети в нашата Слънчева система. Неговата маса е по-голяма от масата на всички останали планети от Слънчевата система, а неговата гравитация е помогнала да се формират орбитите на останалите обекти в цялата Слънчева система.