Тайван и Китай винаги са имали обтегнати отношения, което не е неразбираемо. От една страна, имаме Тайван, който държи на своята независимост и стабилна демокрация, а от друга – авторитарен Пекин, жадуващ за обединение и управляван от Китайската комунистическа партия, чиято идеология е до болка позната на редица държави, преживели и все още преживяващи т. нар. „преход“, в опит да се отърсят комунизма и неговото наследство.
През последните месеци много висши китайски служители, включително и президентът Си Дзинпин, твърдят с увереност, че скоро Тайван ще бъде част от Китай. Това обаче изглежда малко вероятно.
Тайванците предпочитат да бъдат тайванци
За да е възможно осъществяването на практика на подобно „обединение“, на първо място то трябва да бъде желано от самите тайванци. Реалността обаче далеч не е такава. Тайванският народ буквално се отвращава от идеята да бъде управляван от ККП. В защита на това твърдение са и резултатите от проведено проучване, които сочат, че 70% от населението на островната страна се припознават като жители на независима държава, наречена Република Китай.
През 1991 г. представители на Република Китай и Китайската народна република се срещнаха за първи път след гражданската война 1949 г. Към онзи момент около една четвърт от жителите на Тайван се идентифицират само като „китайци“, 17.6% само като „тайванци“, а почти 50 % от запитаните посочват и двете. До 2014 г. само 3 % все още се идентифицират само като „китайци“, а над 60 % - само като „тайванци“.
Днес по-голямата част от младежите са категорични в отговора си – те са „тайванци“. През октомври 2018 г. хиляди души излязоха на улиците в протест, който призоваваше за независимост на Тайван. Това бе и най-големият подобен протест за последните 20 години – почти 100 000 души взеха участие в него.
Американската военна подкрепа
През 1979 г. САЩ и Тайван подписаха закон за отношенията между двете страни. Съгласно раздел 3 президентът на Тайван трябва „да информира незабавно Конгрса за всяка заплаха за сигурността или за социалната и икономическата система на народа на Тайван, и за всякаква опасност за интересите на Съединените щати, произтичащи от нея. Отново според този закон, президентът и Конгресът определят подходящи действия от страна на Съединените щати в отговор на такава опасност.
Въпреки че актът не принуждава категорично САЩ да подкрепят Тайван в случай, че Китай нападне островната нация, той дава достатъчно причини САЩ военно да противодейства на Пекин при възникване на подобни заплахи. Освен това, Тайван се слави със своята демокрация – приоритет и висша ценност за САЩ. Ето защо и много експерти по сигурността вярват, че САЩ ще защити Тайван, което е и единствената причина Китай все още да се удържа от използването на сила за постигане на желаното обединение.
По-добър начин на живот
И не на последно място – тайванците е малко вероятно да станат част от Китай, защото те вече са постигнали много висок стандарт на живот, който значително би се влошил при едно подобно „обединение“. По данни през 2017 г. БВП на глава от населението (паритет на покупателната способност) в Китай е бил около 16 624 щатски долара, докато в Тайван – 49 827 щатски долара, което е почти три пъти повече.
В проучване от 2011 г. бе установено, че в Тайван има по-неосезаема разлика между бедни и богати спрямо Китай, което е смешно, като се има предвид, че идеологията на ККП включва равенство във всички аспекти, включително по отношение на богатството.
Така погледнато Китай няма какво да предложи на Тайван освен репресиращо правителство, религиозни преследвания и нарушаване правата на човека. Това е достатъчно основание да се вярва, че освен със сила, Китай няма шансове да склони островната държава за реализиране на модела „Една страна, две системи“.