Храната, която ядем, и начинът, по който я произвеждаме, са основни фактори за разпространениетона смъртоносни вируси като Ковид-19, казват норвежки учени.
От 20-те най-големи икономики в света само в Индия и в Индонезия живеят така, че вредните емисии, които отделят, да се впишат в целите, разписани в Парижкото споразумение. Аржентина, Бразилия, Канада, Германия и Съединените щати са сред държавите, които сериозно надминават устойчивите нива на вредни емисии, свързани с храната, основно заради високата консумация на червено месо и млечни продукти, се отбелязва в нов доклад по темата, изготвен от норвежки учени.
Ако всички държави по света възприемат начина на хранене на страните от Г-20, ще са ни необходими 7,4 планети, предупреждават от природозащитната организация WWF. Професор Корина Хоукс, директор на лондонския Център за хранителна политика от своя страна отбелязва: "От доклада става ясно, че системата на хранене има пред себе си дълъг път, ако става дума за предлагането на такъв режим, който да е едновременно здравословен и да не вреди на планетата. Но има и добра новина - правителствата, предприятията и гражданите могат да направят много, за да постигнат това, развивайки съществуващите мерки така, че те да бъдат от полза за всички".
Несъвършената хранителна система
Парижкото споразумение цели да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Що се отнася до храните, страните от Г-20, в които живеят 64 на сто от хората на Земята, причиняват около 75 процента от глобалните емисии, които се отделят вследствие на дейността на хранително-вкусовата промишленост.
Водещият автор на доклада, Брент Локен, казва, че похабяването на храна е много сериозен проблем сред най-богатите нации. "Настоящата пандемия показа колко несъвършена е нашата хранителна система", казва той. "Храната, която ядем, и начинът, по който я произвеждаме, се превръщат в основни фактори за разпространението на смъртоносни вируси като Ковид-19. Ако се премине към по-здравословно и устойчиво хранене, ще се намали и рискът от бъдещи пандемии", смята Локен.
Вината на червеното месо и млечните продукти
Както сочи докладът, много страни имат национални указания за консумацията на червено месо и млечни продукти, които надвишават препоръките на полезните за планетата количества. Германия например препоръчва по 50 грама червено месо на ден, а действителната средна консумация е почти 110 грама. Принципно, според глобалните насоки, трябва да се консумира максимум 28 грама червено месо. От друга страна - въз основа на резултатите в доклада излиза, че почти всички страни не консумират достатъчно ядки и бобови растения.
"Националните указания за хранене са лост, който страните могат да използват за провеждането на спешно необходимата трансформация към по-здравословни и устойчиви диети, и в крайна сметка към по-издръжлива хранителна система", казва Локен. Указанията за хранене в повечето страни от Г-20 определят и производството и регулирането на храните, което ги прави жизненоважни за ограничаване на емисиите.