Жаклин Ф. попаднала на фалшивата новина в "Инстаграм": протестиращи в Чили били малтретирани и дори бесени от полицаи в една станция на метрото. Това се твърдяло в публикация във вестник, публикувана в "Инстаграм". През 2019 година чилийците протестираха срещу поскъпването на билетчетата за метрото. "Бях напълно шокирана", признава жената.
Първата стъпка е набелязването на враг
И ако Жаклин Ф. е попаднала случайно на тази фалшива информация в социалните мрежи, много други избират да вярват на разпространяваните конспиративни теории. "Всичко зависи от нагласите ни - вярваме на митове и конспиративни теории, ако предварително сме си изградили определени представи или сме си набелязали врагове," казва изследователят на конфликти Андреас Цик. Това може да бъде например полицията, правителството или пък активистите в борбата срещу климатичните промени.
Страхът също играе съществена роля, допълва доцентът по психология Андреас Капес от лондонския City University. "Например е възможно някой, който се страхува от игли, да откаже да се ваксинира,", казва той. Тогава той целенасочено започва да търси информации за това, че ваксините са опасни и че хората не бива да се имунизират. Затова е правилно да се питаме не само защо хората не вярват, а и защо не искат да вярват на науката, смята Капес. Той не намира за задоволително обяснението, че от едната страна стоят образованите хора, а от другата - необразованите.
Конспирациите - средство за преборване на несигурността
Важна роля играе възможността да различаваме добрите от лошите източници на информация, твърди невроложката Франка Парианен. Понякога хората са по-податливи на фалшиви новини, когато са загубили контрол над живота си, защото до известна степен те им връщат контрола обратно. "Светът за тях изведнъж отново става разбираем. И ако вярващите в заговорнически теории са чувстват несигурни, тогава те се опитват да убеждават и други хора. Защото ако още някой друг им повярва, това ги прави още по-уверени," посочва Парианен. В настоящата пандемия фактор се оказва и скуката. Тя допринася за това хората да залитат по теории на конспирацията. "Сега те имат повече време да четат подобни сайтове или да следят групи", казва експертката. Когато се чувстваш част от някаква група, вече не си толкова самотен, допълва Парианен.
Фалшивите новини не са продукт само на психологията на потребителите, а също и на социалните мрежи, смята старши научният сътрудник от Оксфордския университет Дженс Мадсън. По думите му, комбинацията от лично мнение и алгоритъм е опасна. Така например едно американско проучване стига до извода, че фалшивите новини се разпространяват в "Туитър" много по-бързо, отколкото истинските. "Дезинформациите съдържат често емоционален език, който е провокативен и звучи сензационно“, обяснява той. Понякога те са толкова абсурдни и "забавни", че се споделят и от хора, които изобщо не вярват в тях.
Правилната и уважителна комуникация е ключът
Хората, които вярват на конспиративни теории, все пак могат да бъдат разубедени с рационални аргументи, смята Андреас Капес. Само трябва да се избере подходящият подход. "Ако например им противоречиш, те изобщо няма да те слушат", казва психологът. По-добре е да се намери една обща основа, нещо, което споделят и двете страни, и тогава да се води дискусия с включването на факти. Защото хората, които вярват на такива съдържания, трябва да намерят нещо, което да им даде опора. Жаклин Ф. е изпитала известен срам, след като е разбрала, че новината за малтретираните и бесени от полицията демонстранти в Чили е фалшива. След това е станала по-внимателна в проверката на това, което чете. "Ако не знам дали нещо е вярно или не, се опитвам да открия колкото се може повече информация по същата тема. И внимавам да използвам надеждни източници, а не несериозни сайтове“, казва тя.
Автор: Катрин Весоловски