Преболедувалите коронавирус в Германия се радват на същите свободи като напълно ваксинираните, но само за период от шест месеца. Някои изследвания обаче сочат, че тяхната защита трае далеч по-дълго.
"Това шестмесечно правило вече не почива на научно основание", смята Себастиан Улберт от Института по клетъчна терапия и имунология в Лайпциг. Наличните до момента данни показват защита от около осем месеца, казва председателят на Постоянната комисия за ваксинация към Института "Роберт Кох" Томас Мертенс.
Защитата след боледуване е поне една година
Според Улберт обаче преболедувалите често може да са добре защитени и година след инфекцията, включително срещу нови варианти на вируса като Делта. При ваксините това още се изследва. Те "в най-добрия случай постигат имунитет, сходен на този при преболедуване", казва Улберт.
В момента в Германия прекаралите COVID-19 трябва да си поставят една доза от някоя от одобрените ваксини шест месеца след положителния тест, с който е установена инфекцията. При напълно ваксинираните сертификатът важи една година. Имунният отговор, предизвикан от инфекция, "стимулира дългосрочната имунологична памет", обяснява Улберт. Това според него означава, че "преболедувалите са поне толкова добре защитени, колкото ваксинираните, затова не може след шест месеца да се приема, че едва ли не не са се срещали с вируса".
До подобни заключения стига и германското Дружество по вирусология. Имунната защита след ваксинация и боледуване се изгражда по сходен начин. Имунната система създава антитела, които започват да циркулират в кръвта. Освен това решаващо за имунната защитата е изграждането на клетки на паметта, които при последващ контакт с вируса могат да активират бърз отговор на организма и производството на нови антитела. Дори при спад в броя на антителата, клетките на паметта може да са достатъчни за изграждане на ефективна защита.
Преболедувалите са защитени и от мутациите?
Една от разликите между това да си ваксиниран и да си бил заразен е, че наличните ваксинации предизвикват имунен отговор срещу част от патогена (обикновено шиповия протеин). Докато при преболедуване имунният отговор е насочен срещу целия вирус. Следователно тези, които са прекарали болестта, биха могли да имат предимство например при появата на нови варианти. Те често показват мутации в протеина на шипа, което означава, че имунният отговор на тези, които са били ваксинирани, може да отслабне. Редица изследвания доказват, че благодарение на клетките на паметта, изградени след инфекция от Sars-CoV-2, при нов контакт с вируса преболедувалите изграждат много бързо нови антитела, които са по-ефективни от антителата, изградени след ваксинация. Дружеството по вирусология заключва, че защитата при преболедували трае поне година.
Положителният тест за антитела не е достатъчен за зелен сертификат
В Германия преболедувалите са равнопоставени на ваксинираните, но само ако могат да докажат инфекцията си с положителен PCR тест. "Има хора, които разполагат с антитела, но не са защитени от вируса, както и такива, които нямат антитела, но имат защита", казва ръководителят на Института "Роберт Кох" Лотар Вилер. Дали антителата, които са развити, когато тестът е отрицателен, пазят от COVID-19, все още не е ясно на учените. Причините за това може да са няколко: не всички антитела, които се изграждат, действително пазят от вируса. Освен това пациент може да има положителен резултат за антитела, защото е боледувал от друг коронавирус (не COVID-19).