Този обзор е посветен на най-важните събития през първите шест месеца на годината, които ще бъдат разгледани месец по месец.
ЯНУАРИ
Първите шест месеца на тази година бяха белязани от сериозни сътресения и разместване на геополитическите пластове в световен план. Това разместване може би е най-осезаемо в постсъветското пространство, където годината започна с безредици в Казахстан. До протести в Казахстан се стигна след рязкото поскъпване на пропан-бутана, който е основно автомобилно гориво за много хора в бившата съветска република. Поскъпването беше обусловено от прехода към пазарен начин на ценообразуване. На 4 и 5 януари протестите в Алмати, най-големия град в Казахстан, излязоха от контрол и се превърнаха в масови безредици, включващи случаи на грабежи и на подпалване на правителствени сгради. На 6 януари, по искане на казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) обяви, че започва операция по гарантиране на реда в централноазиатската страна. В операцията се включиха войници от Русия, Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан. Основната част от силите на ОДКС, разположени в Казахстан, бяха войници от въздушно-десантните войски на Русия, които пристигнаха в бившата съветска република на 7 януари. На 11 януари Касъм-Жомарт Токаев заяви, че главната задача на силите на ОДКС в Казахстан, състояща се в установяване на контрол върху ключови обекти на територията на Казахстан, е изпълнена. На 13 януари силите на ОДСК започнаха да предават тези обекти на силите за сигурност на Казахстан. Изтеглянето на руските сили от Казахстан приключи на 19 януари.
Избирането на новия италиански президент отне няколко дни. От 24 до 29 януари италианските депутати гласуваха цели седем пъти, без да успеят да изберат президент. Серджо Матарела бе преизбран чак на осмото гласуване, след като се отказа от решението си да не бъде повече президент. След като съгласи да остане още един мандат, той си гарантира необходимото мнозинство в парламента и бе преизбран за държавен глава.
На 30 януари в Португалия бяха произведени парламентарни избори. Победа удържа Социалистическата партия на премиера Антониу Коща. Тя си гарантира и мнозинство от 117 депутати в 230-местния парламент.
ФЕВРУАРИ
На 3 февруари американски специални части убиха в Северозападна Сирия лидера на "Ислямска държава" Абу Ибрахим ал Хашими ал Кураши.
На 4 февруари Китай и Русия излязоха с обща декларация срещу по-нататъшното разширяване на НАТО, в която бяха изразени също така "сериозни опасения" на двете страни във връзка с договора в сферата на сигурността, сключен между Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати (така нареченото обединение AUKUS - съкращение от наименованията на английски език на участващите в него държави). С общата си декларация Китай и Русия заявиха също така, че са решени да си сътрудничат по широк спектър от въпроси.
От 4 до 20 февруари в Пекин бяха проведени зимни олимпийски игри, с което китайската столица стана първият град в света, който някога е бил домакин както на лятна, така и на зимна олимпиада.
На 21 февруари руският президент Владимир Путин подписа укази, с които Русия призна самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република. Освен това Путин подписа с лидерите на самопровъзгласилите се републики договори за взаимопомощ.
На 24 февруари Путин направи обръщение, с което обяви, че Русия започва "специална военна операция" в Украйна, чиято цел е "денацификацията" и "демилитаризацията" на Украйна. Утрото на 24 февруари бе белязано от съобщения за удари по цялата територия на Украйна. Световната общественост бе шокирана от случващото се.
На 26 февруари САЩ, Европейският съюз и съюзниците им завиха, че ще изключат руските банки от системата за международни разплащания СУИФТ, а също че ще въведат санкции срещу Руската централна банка и срещу представителите на руския елит.
На 27 февруари Владимир Путин нареди на руските сили за ядрено сдържане да преминат в особен режим на бойно дежурство заради "агресивните изявления" на НАТО. Решението на Путин бе осъдено от Съединените щати.
На 27 февруари в Беларус бе произведен референдум, на който бе одобрено изменение на конституцията, с което Беларус се отказва от статута си на неядрена държава и по силата на което на територията на бившата съветска република могат за постоянно да бъдат разполагани руски сили.
На 28 февруари представители на Русия и Украйна се срещнаха за първи кръг мирни преговори между двете страни, на който обаче не бе договорено нищо.
МАРТ
На 2 март на извънредно заседание на Общото събрание на ООН бе приета резолюция, с която бе отправен призив към Русия незабавно да прекрати военните действия срещу Украйна и да изтегли силите си от украинска територия.
Същия ден Русия превзе украинското черноморското пристанище Херсон, ООН обяви, че над един милион бежанци от Украйна са напуснали родината си, за да потърсят убежище в други страни, а Международният наказателен съд започна разследване на възможни военни престъпления, извършени от руските сили в Украйна.
На 3 март Русия бе осъдена от световни лидери за атака на нейните сили срещу Запорожката АЕЦ, която е най-голямата ядрена електроцентрала в Европа. При атака се стигна до пожар на територията на комплекса, в който се намира централата.
Същия ден арменският парламент избра Ваагн Хачатурян, бивш министър на високотехнологичната индустрия и кмет на Ереван, за президент на Армения след оттеглянето от президентския пост на Армен Саркисян.
От 4 до 13 март в Пекин бяха проведени зимни параолимпийски игри, с което китайската столица стана първият град в света, в който са провеждани както лятна, така и зимна параолимпиада.
На 8 март САЩ и Великобритания обявиха забрана за внос на руски петрол, а Европейският съюз обяви, че ще съкрати с две трети вноса на руски газ.
На 9 март в Южна Корея бяха произведени президентски избори, на които победа удържа Юн Сук-йол, който е привърженик на икономическия либерализъм.
На 10 март унгарският парламент избра Каталин Новак за държавен глава. Бившата министърка по въпросите на семейството стана първата жена президент на Унгария.
На 11 март Габриел Борич встъпи в длъжност като президент на Чили. Той стана най-младият държавен глава на латиноамериканската страна и първият, роден по време на военната диктатура на Аугусто Пиночет.
На 12 март в Туркменистан бяха произведени президентски избори. Те бяха спечелени от Сердар Бердимухамедов, син на бившия президент на централноазиатската страна Гурбангули Бердимухамедов. За него гласуваха 89 процента от избирателите.
На 25 март руското министерство на отбраната обяви, че първата фаза от военната операция на Русия в Украйна "като цяло" е приключила, като изтъкна, че руските сили ще се фокусират върху "освобождаването" на Донбас. Обявено бе и изтегляне на руските сили от региона на Киев.
АПРИЛ
На 3 април бе произведен втори тур на президентските избори в Коста Рика, на които бе избран кандидатът социалдемократ Родриго Чавес Роблес.
На 7 април Общото събрание на ООН гласува за отстраняването на Руския от Съвета на ООН по правата на човека. Мярката бе подкрепена от 93 страни, 24 гласуваха "против", а 58 се въздържаха.
На 11 април пакистанският парламент избра лидера на опозицията Шахбаз Шариф за премиер на Пакистан, след като два дни по-рано премиерът Имран Хан бе свален от власт с вот на недоверие.
На 14 април потъна флагманът на руския военноморски флот "Москва". Украйна заяви, че го е поразила с противокорабни ракети "Нептун", а Москва заяви, че корабът е потънал заради бурно време и възникнал на борда му пожар. "Москва" е най-големият боен кораб, потънал след Втората световна война.
На 24 април бе произведен вторият тур на френските президентски избори, на който Еманюел Макрон бе преизбран за президент на Франция.
МАЙ
Началото на май бе белязано от опасения, свързани с появата на маймунската шарка в Европа. Първият случай на болестта на европейска територия бе регистриран на 6 май в Лондон.
На 9 май премиерът на Шри Ланка Махинда Раджапакса подаде оставка в резултат на масови протести срещу правителството му в цялата страна.
На същия ден Фердинанд Маркос-младши, син на бившия филипински диктатор Фердинанд Маркос, бе избран за президент на Филипините.
На 13 май шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян бе избран за президент на Обединените арабски емирства от Върховния съвет на ОАЕ след смъртта на президента Халифа бин Зайед ал Нахаян ден по-рано.
На 15 май бившият президент на Сомалия Хасан Шейх Махмуд бе избран отново за президент, като победи на изборите действащият тогава президент Мохамед Абдулахи Мохамед.
На 16 май украинският пристанищен град Мариупол бе превзет от руските сили.
На 21 май бяха произведени парламентарни избори в Австралия. Победа удържа Лейбъристката партия, предвождана от Антъни Албанезе. На 23 май Албанезе встъпи в длъжност като премиер на Австралия.
ЮНИ
На 19 юни бе произведен вторият тур на парламентарни избори във Франция, на който предвожданото от президента Макрон обединение "Заедно!" спечели най-много места в парламента, но не успя да си гарантира абсолютно мнозинство.
На 19 юни бе произведен и вторият тур на колумбийските президентски избори, на които спечели Густаво Петро, който се превърна в първия представител на левицата, който става президент на Колумбия.
От 26 до 28 юни в Германия бе проведена среща на лидерите на страните от Г-7. На срещата бе обявена забрана за внос на руско злато.
От 28 до 30 юни в Мадрид бе проведена среща на лидерите на страните от НАТО.