Нови сражения избухнаха миналата седмица в Етиопия и предизвикаха опасения от нова ескалация на затихналия през последните месеци конфликт, предаде БТА.
Боевете, започнали в сряда, сложиха край на продължилото пет месеца прекратяване на огъня между федералното правителство и бунтовните власти в щата Тигре, които се обвиняват взаимно за възобновяването на военните действия. Сраженията се ограничиха до две зони по протежение на югоизточната граница на северния регион. В петък обаче етиопските военновъздушни сили нанесоха удар по Мекеле, щатската столица на Тигре.
Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) осъди атаката, извършена от въоръжените сили на Етиопия, като според него е била поразена детска градина, предаде Франс прес.
УНИЦЕФ съобщи, че няколко деца са били убити, а други - ранени, без да посочи точни числа. Това е първото международно потвърждение, че е била поразена детска градина в столицата на щата Тигре град Мекеле, както твърдят бунтовните власти в етиопския регион. Федералното правителство в Адис Абеба от своя страна уверява, че неговите сили взимат на мушка само "военни цели".
"За пореден път деца платиха най-високата цена за ескалация на насилието в Северна Етиопия. От близо две години децата и техните семейства в региона са тези, които страдат в този конфликт. Това трябва да спре", подчерта в комюнике изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.
В петък представител на главната болница в Мекеле съобщи за АФП, че четирима души, включително две деца, са били убити при въздушния удар, а деветима - ранени. По данни на официалната телевизия на щата Тигре от същия ден са загинали седем цивилни, сред които три деца.
Журналистите нямат достъп до Северна Етиопия и постъпващите оттам информации не може да бъдат потвърдени по независим път. Освен това мобилната и интернет връзката в зоните на конфликта са много нестабилни.
Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус, който е родом от Тигре, осъди въздушния удар като "варварски акт". "Нямам думи" пред "това ужасяващо събитие и загубата на невинен живот", написа той в Туитър.
Преди няколко дни етиопецът от Тигре се оплака, че не може да изпрати пари на гладуващите си роднини в щата, съобщи Би Би Си.
"Имам много роднини там. Дори не знам кой е мъртъв и кой - жив", каза генералният директор на СЗО.
Д-р Тедрос разкритикува международната общност, че не помага на хората в Тигре заради цвета на кожата им.
Журналистите нямат достъп до Северна Етиопия и постъпващите оттам информации не може да бъдат потвърдени по независим път. Освен това мобилната и интернет връзката в зоните на конфликта са много нестабилни, отбелязва АФП.
В резултат е трудно да бъде направена оценка на ситуацията на терен и дали събитията от последните дни ще се окажат изолиран случай или са прелюдия към ескалация на военните действия. Международната общност се опасява от възобновяване на конфликта в пълен мащаб и убиване и на слабите надежди за мирни преговори, каквито трябваше да започнат още през юни, но така и не са станали факт. Още в сряда много държави и международни организации, включително ООН, Съединените щати и Европейският съюз, призоваха за прекратяване на военните действия и мирно уреждане на ситуацията.
На хартия и двете страни в конфликта са готови на преговори. Само че дяволът е в детайлите: те имат на практика неизгладими различия по няколко въпроса. Федералното правителство иска преговорите да започнат "без предварителни условия" и да се водят под егидата на Африканския съюз (АС). Бунтовниците отхвърлят посредническата роля на специалния пратеник на АС, бившия нигерийски президент Олусегун Обасанджо, който според тях не е безпристрастен, и настояват основните услуги, като електрозахранването, телекомуникациите, банковите операции и снабдяването с гориво, в Тигре да бъдат възстановени, преди да се съгласят на какъвто и да било диалог.
Според експерти шансовете за мирни преговори не са големи, тъй като никоя от страните в конфликта няма да е склонна да направи компромис по ключовите въпроси, тъй като това би било възприето от другата като проява на слабост. Те по-скоро очакват опити за засилване на преговорните позиции със сила.
Конфликтът избухна през ноември 2020 г., когато етиопският премиер Абий Ахмед, удостоен с Нобеловата награда за мир само година по-рано, изпрати армията в Тигре, за да свали от власт регионалното правителство, доминирано от Фронта за освобождение на тигрейския народ (ФОТН) - своя основен вътрешнополитически съперник. Ахмед обвини ФОТН, който от месеци оспорваше властта на федералното правителство, че е нападнал етиопски военни бази в северния щат.
След като първоначално отстъпиха, бунтовниците си върнаха при контраофанзива в средата на миналата година по-голямата част от Тигре. Оттогава като цяло няма промяна в позициите на двете страни в конфликта.
Заради информационното затъмнение броят на жертвите не е ясен. В. "Вашингтон пост" обаче писа на 23 март - месец след началото на руската инвазия в Украйна, че най-смъртоносната война в света сега е не в бившата съветска република, а именно в Етиопия. Изданието цитира учени от университета в Гент, Белгия, че в боевете са били убити между 50 000 и 100 000 хиляди души, други 150-200 хиляди са умрели от глад, а още над 100 хиляди са починали поради липса на медицинска помощ.
Освен това повече от два милиона хора са били принудени да напуснат домовете си, а жителите на Тигре в огромното си мнозинство са заплашени от недохранване, по данни на ООН.
Тигрейците са едва малко повече от 6 процента от 110-милионното население на втората най-многолюдна държава в Африка. ФОТН обаче управляваше с желязна ръка Етиопия в продължение на близо три десетилетия - от 1991 до 2018 г. - след като изигра ключова роля за свалянето на марксистката диктатура в годината, когато се разпадна нейният международен покровител - Съветският съюз.
През 2019 г., само година след като зае поста, етиопският премиер бе удостоен с Нобеловата награда за мир за заслугите си за помиряването със съседна Еритрея, която се отдели от Етиопия след война в края на миналия век. Син на баща мюсюлманин оромо и майка християнка амхарка - двата най-големи етноса в африканската страна, съответно заемащи дял от повече от една трета и над една четвърт от населението - 46-годишният Абий Ахмед олицетворяваше надеждите за мирно съжителство между около 80-народности, които оформят пъстрата демографска мозайка на Етиопия. Той започна политически и икономически реформи, които обещаваха по-добър живот за широки слоеве от населението на една от най-древните, но и най-бедни държави в света.
Почувствал се достатъчно силен, етиопският премиер реши през 2020 г. да се разправи с основния си вътрешнополитически противник. Дотук обаче сметките му излизат криви. И макар политическото бъдеще на Абий Ахмед да не изглежда така заплашено, така както след успешната контраофанзива на ФОТН миналата година, то конфликтът изглежда ще е трън в петата му още дълго време.
Има ли намеса на чуждестранни актьори? Макар Етиопия да не привлича световното внимание така както войната в Украйна или конфликтите в Близкия изток, и тук не липсва външна намеса. На първо място, съседна Еритрея, която се отдели от християнска Етиопия през 1993 г. след война и я отряза от достъп до море, е исторически враг на ФОТН, управлявал в Адис Абеба преди три десетилетия. Ислямската страна, която граничи с Тигре и мнозинството от чиито жители също са тигрейци, само че мюсюлмани, изпрати войници в подкрепа на федералната армия.
Погледнато в ретроспекция, уреждането на граничния спор с Еритрея, което навремето бе приветствано от мнозина като стъпка към постигането на мир и "международно сътрудничество" в региона, и донесе Нобел за мир на Абий Ахмед, всъщност е било част от по-общо споразумение за ограничаване на влиянието на ФОТН и прелюдия към войната, коментира "Вашингтон пост".
Египет и Судан са враждебно настроени към Абий Ахмед, който отказва да преговаря за проекта за гигантски язовир "Възраждане" на река Нил, който заплашва да намали драстично водния приток за самите тях, пише Дойче веле. От ФОТН казват, че сомалийски войници са преминали обучение в Еритрея, след което са били прехвърлени да се бият срещу него, и че Обединените арабски емирства (ОАЕ) помагат на Етиопия с дронове - твърдения, които не са доказани.
Според "Вашингтон пост" федералното правителство купува безпилотни летателни апарати и от Турция, която се наложи през последните години като един от лидерите в сектора. Саудитска Арабия и ОАЕ, богати петролни монархии в Персийския залив, от своя страна оказват косвена подкрепа на етиопския премиер.
Що се отнася до световните сили, Абий Ахмед е насърчен от силните си връзки с Китай - най-големия чуждестранен инвеститор в Етиопия, отбелязва "Вашингтон пост". Западните сили начело със Съединените щати и Великобритания, се представят за неутрални, но подкрепиха Ахмед при идването му на власт. Дори след като стана ясно, че твърдението му, че е демократичен реформатор, е малко повече от чиста самореклама, те се въздържат да го критикуват за конфликта в Тигре, тъй като се страхуват да не загубят още повече влиянието си в Етиопия, отбелязва американският всекидневник. Още повече че страната вече намали зависимостта си от Запада, като диверсифицира своите международни партньорства, а и има ключово значение за антитерористичните операции в Африканския рог - невралгичен регион.