Световното първенство по футбол в Катар приключи вчера след драматичен финал, който подчерта влиянието на арабската страна не само върху световния футбол, но и бе изражение на амбициите ѝ за голяма роля на геополитическата сцена.
Аржентина победи Франция с дузпи в напрегнат мач, доминиран от две суперзвезди - аржентинецът Лионел Меси и французинът Килиан Мбапе - които играят клубен футбол в Пари Сен Жермен - отбор, собственост на арабската държава от Персийския залив, която през последните десетилетия натрупа огромно богатство от износа на природен газ. Близо 89 000 зрители наблюдаваха спектакъла на "Лусаил" - един от няколкото стадиона, построени специално в 3-милионната страна, която е първата арабска държава домакин на шампионата.
Турнирът поляризира мненията много преди началото си миналия месец - критиците на отношението на Доха към чуждестранните работници, забраната за хомосексуализъм и ограниченията върху политическото изразяване заявиха, че парите са надделели над етиката, когато страната е била избрана за домакин, отбеляза Ройтерс. Домакинството на Катар на Световното първенство по футбол беше част от внимателна стратегия за повишаване на популярността и влиянието на Катар на глобалната сцена, но също така постави в центъра на вниманието и това доколко се спазват правата на човека в тази страна.
Катарската новинарска агенция съобщи вчера, че 1,4 милиона души са посетили Катар по време на Световното първенство. Този брой е по-висок от прогнозите преди началото на турнира.
В крайна сметка Катар получи това, което искаше. Малката пустинна държава, която представлява полуостров с формата на палец, не желаеше нищо повече от това да бъде по-известна, да бъде играч на световната сцена, когато през 2009 г. предприе изглеждащия без никакви шансове за успех ход да кандидатства за домакинство на Световното първенство по футбол за мъже - най-популярната спортна проява на Земята. Домакинството на турнира струваше повече, отколкото някой можеше да си представи - в средства, във време, в животи, пише в. "Ню Йорк Таймс".
Но снощи, когато фойерверките озариха небето над "Лусаил", когато аржентинските фенове пееха, а звездата им Лионел Меси стискаше с греещо лице трофея, който цял живот бе чакал да докосне, всички знаеха Катар.
Зрелищната развръзка - мечтан финал, в който Аржентина се изправи срещу Франция; първа световна титла за Меси, най-добрият играч в света; вълнуващ мач, решен с шест гола и дузпи - допринесе за това. И сякаш за да се увери, за да сложи окончателния отпечатък на своята страна върху първото световно в Близкия изток, емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани извади златен бишт с ресни - черно наметало, което се носи в Персийския залив за специални случаи, и го уви около раменете на Меси, преди да му връчи трофея от 18-каратово злато.
Празничната церемония по награждаването сложи край на едно бурно десетилетие за турнира, който беше белязан от скандал за подкупи, от твърдения за нарушаване на човешките права, за загинали и ранени работниците мигранти, наети за изграждането на инфраструктура на стойност 200 милиарда долара, и бе засенчен от противоречиви решения, в това число забраната за алкохол на стадионите и за носене на ленти с политически послания от футболистите.
И все пак в продължение на един месец Катар беше в центъра на света, извършвайки подвиг, който никой от съседите му в арабския свят не беше успял да постигне, подвиг, който понякога изглеждаше немислим през годините, откакто Сеп Блатер, бившият президент на ФИФА, направи зашеметяващото съобщение в конферентна зала в Цюрих на 2 декември 2010 г., че Катар ще бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2022 г., допълни американското издание.
Катар успя да се превърне в централен играч на международната сцена за три десетилетия, използвайки проста, но ефективна стратегия: купуване на влияние във всички посоки с парите от продажбата на газ. Икономически инвестиции в чужбина, спорт или дипломатически инициативи - емирството не пести средства, за да увеличи влиянието си в света и да се развива добре в иначе разтърсваната от кризи арабско-персийска среда, посочи Франс прес.
"При тях го има желанието да бъдат на картата на света, да имат тежест, да са приятели с всички, да говорят с хора, с които другите не говорят. Те успяха да се превърнат в незаобиколим фактор", обобщи за АФП Жорж Малбрюно, журналист от вестник "Фигаро" и съавтор на книгата "Катарски документи", публикувана през 2019 г. и посветена на катарските средства за европейски проекти. "Те не са идеолози, а прагматици. Стратегията им като цяло е добре обмислена, като основната идея е "който финансира, той влияе", което се изразява в склонност към купуване на много хора и понякога със съмнителни средства от правна гледна точка", каза Малбруно.
Тази щедрост сега е в основата на грандиозен корупционен скандал в Брюксел, където няколко членове на Европейския парламент - включително един от неговите заместник-председатели, гръцката евродепутатка социалистка Ева Кайли - са заподозрени, че са получили големи суми пари от Катар, за да защитават неговите интереси.
Управляван от десетилетия от фамилията Ал Тани, Катар няма голяма тежест в световните статистически класации, с по-малко от три милиона жители и площ от около 11 500 квадратни километра, едва колкото Корсика. Близък съюзник на САЩ и Франция, тази малка страна с много консервативен ислям е подпомагана до голяма степен от огромните финансови приходи от петрола и още повече от газовите си ресурси.
Първият гениален ход на катарските лидери датира от 90-те години на миналия век, когато стартира телевизионният канал "Ал Джазира". Излъчван на няколко езика и с 80 бюра по целия свят, каналът, наричан понякога "арабският Си Ен Ен", често пъти е смятан за инструмент на катарската дипломация.
В същото време богатото газово емирство инвестира в големи международни компании като „Фолксваген“ и „Барклис“ или в недвижими имоти, най-често чрез своя суверенен фонд, един от най-големите в света.
В дипломатическата сфера влиянието на Катар е може би най-впечатляващо. "Те решиха да разговарят с всички - със САЩ и Иран, с Иран и Израел, с Израел и Хамас, с талибаните и САЩ, защото се опитват да се утвърдят като ключов играч и посредник в региона", посочва Ема Субрие, сътрудничка в Института за мир и развитие към университета „Кот д‘Азюр“ в Ница.
Така например именно в Доха, столицата на Катар, Вашингтон и талибаните договориха напускането на американските войски и диалогът между САЩ и новите господари на Афганистан продължава. Доха е и логистичната база, от която след победата на талибаните бе организирана евакуацията на западняци и някои афганистанци от Кабул. В катарската столица е и едно от най-големите летища, свързващи Европа с Азия.
Но преди всичко катарската стратегия "е една от причините за изостреното съперничество с Обединените арабски емирства, които също са много настъпателни в операциите за влияние в световен мащаб, и в по-малка степен със Саудитска Арабия", допълни Субрие. Съперничество, което неотдавна се превърна в криза: в продължение на повече от три години, от юни 2017 г. до официалното помирение през януари 2021 г., икономиката на Катар беше засегната от ембарго, наложено от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет. Тези страни обвиниха Доха, че подкрепя екстремистки групировки и се сближава с шиитски Иран - основният регионален съперник на Рияд - нещо, което катарците отричат.