Това е един от малкото на брой по-големи мостове в света, които разполагат с централна пешеходна алея, казва историкът Ричард Хау, автор на книга за Бруклинския мост, цитиран от АРД. "Фокусът винаги е бил върху факта, че по него може да се премине пеша", посочва още той. По думите му това място винаги ще си остане "перла в короната на мегаполиса".
История, свързваща Ню Йорк и Германия
"Този мост е чудесно съчетание на германските инженерни достижения и американския предприемачески дух", казва германският генерален консул Давид Гил, докато получава от комисаря по транспорта на Ню Йорк Иданис Родригес оригинална тухла от годините, когато се е изграждало съоръжението. Родригес на свой ред казва, че Бруклинският мост символизира не само трансатлантическите отношения, но и това колко много имигранти от целия свят са били увековечени в историята Ню Йорк, посочва АРД.
Със сигурност мостът е история, свързваща Ню Йорк и Германия, но в известен смисъл той е и показателен пример за успеха на жените, продължава германското издание, което припомня вдъхновяващата история на съоръжението.
"Архитектът на Бруклинския мост Йохан Аугуст Рьоблинг е роден в Мюлхаузен, Тюрингия. Той пристига сравнително млад в САЩ с други хора от Мюлхаузен и се захваща със строителство на мостове", разказва пред АРД германският консул Гил.
Архитектът не доживява откриването на моста
Йохан "Джон" Рьоблинг, който имигрирал в САЩ през 1831 г., вече си бил изградил име с построяването на железопътен мост на две нива при Ниагарския водопад. Твърди се, че идеята за Бруклинския мост го осенила, когато ферибот, с който пътувал, бил блокиран от ледовете по Ийст Ривър през зимата. Германският инженер обаче така и не доживял да види окончателната реализация на своя най-голям и прочут проект. По време на измервателни работи кракът му бил премазан, а по-късно Рьоблинг починал от тетанус.
Изграждането продължило под ръководството на неговия син Вашингтон. Заболяване обаче възпрепятствало работата му - развил декомпресионна болест, известна още като болест на водолазите, от която страдат и много други работници на мостове.
Ролята на Емили Рьоблинг
И така, Вашингтон Рьоблинг можел да наблюдава строежа на моста от прозорците на апартамента си в Бруклин единствено през своя бинокъл. Тогава се включва съпругата му Емили - както гласи легендата. "Емили била забележителна жена, която по свой си начин изиграла много важна роля за завършването на моста", казва историкът Ричард Хау. Тя не била инженер, но съумяла да поддържа пламъка на хората от доверителния борд, отговарящ за строежа.
14 години след старта на проекта, през май 1883 г., Емили Уорън Рьоблинг била първата, която преминала по новия мост с карета. Светът дотогава не бил виждал подобен висящ мост. Затова и бил наречен "осмото чудо на света". Между двата неоготически гранитни пилона, издигащи се на повече от 80 метра над Ийст Ривър, Бруклинският мост се простира на 486 метра дължина. Конструкцията се държи от четири стоманени въжета, всяко от което дебело 40 сантиметра.
Масовата паника след откриването
Нюйоркчани обаче невинаги са се отнасяли с нужното доверие към първия висящ мост в Америка. След завършването му неговите пилони се извисявали над всяка една църковна кула в града. А малко след откриването на съоръжението избухнала масова паника, имало загинали и ранени. Година след откриването на моста по него преминали 21 слона и 17 камили от цирка. Това трябвало да убеди нюйоркчани и жителите на Бруклин, че мостът е надежден и издържа такива натоварвания, разказва консул Гил, цитиран от АРД. В скоро време предстои Бруклинският мост да бъде допълнително модернизиран и обновен.