На 1 ноември Армения и Азербайджан си размениха уведомления, потвърждаващи завършването на вътрешните процедури, необходими за прилагане на разпоредбите за техните комисии относно делимитация и демаркация на общата държавна граница. Документът отбелязва първото директно договорено двустранно споразумение между двете страни, предвещаващо нормализиране на отношенията и мир.
Ден преди това, на 31 октомври, външният министър на Армения се обърна към парламента, като изрази "предпазлив оптимизъм", че Армения и Азербайджан са близо до финализиране на работата по всеобхватно мирно споразумение. Той посочи, че само „една или две оставащи точки“ трябва да бъдат разрешени за напълно съгласуван договор в близко бъдеще. Същия ден външният министър на Азербайджан потвърди значителния напредък в мирния процес.
Прогрес наистина беше постигнат, като и двете страни достигнаха консенсус по повечето точки от мирното споразумение и отложиха определени въпроси, като Зангезурския коридор, за отделни дискусии на по-късен етап. Важно е, че и Армения, и Азербайджан сега предпочитат преките двустранни преговори като най-ефективен подход.
Въпреки неотдавнашния оптимизъм, че мирът е близо, основните въпроси все още стоят на дневен ред. Конституционните териториални претенции на Армения остават основната пречка за финализирането на мирното споразумение. Баку разглежда Декларацията за независимост на Армения, посочена в преамбюла на конституцията на Армения, като пречка за подписването на мирен договор и подчертава, че това предполага териториални претенции срещу Азербайджан поради споменаването на обединението на Армения и Карабахския регион на Азербайджан. Азербайджан настоява за конституционна поправка, която да премахне всяка неяснота и да осигури необратимо мирно споразумение.
От своя страна министър-председателят на Армения наскоро изрази загриженост относно конституцията на Азербайджан. Според него в конституцията косвено се споменава Декларацията за независимост на Първата азербайджанска република, приета на 28 май 1918 г., и в този исторически документ се посочва, че Първата азербайджанска република включва Източно и Южно Закавказие.
Говорителят на азербайджанското външно министерство отговори на тези обвинения, като ги нарече безполезен опит да се подведе международната общност. Той поясни, че нито Актът за независимост от 1991 г., нито Декларацията за независимост от 1918 г. съдържат каквито и да било териториални претенции към съседни държави, вместо това подчертават зачитането на общите норми, принципи и добросъседски отношения. Говорителят посочи, че Декларацията за независимост на Армения от 1990 г., която е посочена в нейната конституция, призовава за „обединение на Армения и Нагорни Карабах“. Тази разпоредба е в основата на няколко арменски закона, което предполага, че Армения никога не е признавала Нагорни Карабах за интегрална част от Азербайджан. Следователно, твърди говорителят, признаването от страна на Армения на териториалната цялост на Азербайджан няма правна основа, освен ако Армения не промени конституцията си и не отмени свързаните с нея правни и политически актове. Прессекретарят на азербайджанското министерство на външните работи добави, че Азербайджан няма териториални претенции към Армения.
След месеци на застой на преговорите мирният процес между Азербайджан и Армения изглежда набира скорост. Въпреки това остава несигурно дали оставащите проблеми могат да бъдат разрешени достатъчно скоро, за да се осигури траен мир в този стратегически важен регион.