Светът е насочил поглед към Иран . Но хората в страната са подложени на комуникационен блекаут, поради което потенциалното споделяне на случващото се там е почти невъзможно. За много иранци - както в страната, така и извън нея, изолацията и хаосът само засилват притесненията за бъдещето на родината им. Верифицирана информация трудно се намира, но се смята, че между 95 и 99 процента от комуникационната мрежа на страната - от мобилни и стационарни телефони до интернет - е блокирана вече няколко дни.
Във вторник частично беше възстановена възможността да се набират чуждестранни телефонни номера, но входящите обаждания от чужбина останаха блокирани, както и интернетът, което предизвиква сътресения, далеч надхвърлящи личната комуникация.
"Последиците са огромни. Не могат да се осребряват чекове, паричните преводи са невъзможни, бизнесът страда, шофьорите на камиони не работят по обичайния си график и така стоките не стигат от фабриката до потребителя – все неща, които засягат целия ни делник", казва иранският експерт по дигитални права Амир Рашиди. По думите му е трудно да се говори за някаква обща цялостна картина , защото между отделните райони има разлики. Но като цяло може да се каже, ме комуникациите прекъсват изцяло рано вечерта, а банкоматите не работят въобще, казва Рашиди.
Комуникационните затъмнения - инструмент за репресии
Спирането на комуникациите от иранските власти е част от стратегията им за оказване на натиск срещу протестиращите, целяща да потуши бунтовете. През последните дни се появиха няколко видеа от сблъсъците в страната, тъй като някои иранци успяват благодарение на сложни схеми с различни дигитални инструменти да заобиколят затъмнението - например с проксита в Телеграм, специални търсачки и тайни приложения за съобщения като Delta Chat. Всичко това представлява сериозен риск за хората, които го практикуват.
28-годишната иранска студентка Н., която сега живее в Кьолн, разказва пред ДВ, че след най-накрая е успяла да се свърже с брат си в Иран, който е искал да се присъедини към протестите. Името на Н., както и имената на другите иранци, с които ДВ разговаря, са анонимизирани от съображения за сигурност.
"Един приятел ми каза, че негов приятел познава друг човек, който може да ни свърже. Не знам как точно става. Дадох им телефонния номер на брат ми и те успяха да ми изпратят едно гласово съобщение от него. Разплаках се. В него той разказва, че всички у дома са добре и че той няма да излиза повече, особено нощем. Каза ми, че семейството ми иска да не се притеснявам за тях и да се концентрирам над моите изпити в университета. Не знам колко души са чули това съобщение преди то да стигне до мен, също така знам, че подобна комуникация е много рискована, но на този етап просто не ми пукаше. Опитах се да бъда възможно най-внимателна и да не споменавам пред никого, че брат ми е искал да се включи в протестите", споделя жената.
Кои се одобряват от правителството
Сателитната система на Илон Мъск "Старлинк " също работи с намален капацитет. Технологията на SpaceX се използва при подобни ситуации - например в Украйна и Судан, както и при предходни протестни движения в Иран . Експертът Рашиди казва, че правителството в Техеран възстановява достъпа до определени сайтове, които преди това са били одобрени от властите. Обичайно става дума за държавни уебстраници.
Още преди спирането на интернета заради протестите , Иран упражняваше много строг контрол върху социалните мрежи и VPN системите за заобикаляне на блокирани сайтове. Това се извършваше чрез Върховния съвет на кибепространството, който прекарва интернет трафика на Иран през Националната информационна мрежа, която в общи линии представлява държавна версия на интернет. Рашиди казва още, че властите искат да позволят само на определени демографски групи да влизат в различни сайтове - например само на мъже или само на възрастни, но не и на млади хора.
Разделени семейства
Иранците, които живеят зад граница, са особено притеснени за близките си в страната, с които сега нямат връзка. 31-годишната Лили А., която живее в Берлин, споделя пред ДВ, че само един неин приятел от малко населено място в Иран успял да се свърже с нея. "Той обаче не успява да се свърже с други хора в страната, така че дори и индиректно не можах да се свържа със семейството си", разказва жената и споделя, че въпросният приятел работел на позиция, изискваща достъп до интернет, и поради блекаута в момента той не ходи на работа.
“За мен е много необичайно да не контактувам със семейството ми толкова дълго. Те са възрастни и сме свикнали да си говорим почти ежедневно, дори да е само за кратко. Страхувам се, че новините за размириците ги плашат и може да навредят на здравето им. Трудно ми е да се фокусирам в моето ежедневие така", споделя Лили. Тя се надява комуникационните канали скоро да бъдат възстановени. "Но най-много се страхувам заради липсата на безопасност и стабилност за хората в Иран", казва тя.
Интернетът ще бъде ограничен и занапред
Рашиди смята, че властите гледат на настоящите протести като на сериозна заплаха, която изисква по-дълготрайно прекъсване на комуникациите. "Нещата са по-сериозни. Затова мисля, че трябва да очакваме най-малко 10 дни без комуникации, ако не и повече. Няма да се учудя, ако интернетът остане спрян задълго", коментира експертът. Според него дори да се възобнови интернет връзката, някои ограничения ще останат.
"Когато и да са спирали интернета преди, обикновено не сме се връщали обратно при същите условия. Няма да се изненадам, ако част от ограниченията останат завинаги", казва той. "Ако протестите бъдат потушени и хипотетично хората се върнат към ежедневието си, интернетът все пак няма да е същият."
Автор: Мат Пиърсън