Чобанов: Да сме по-прецизни с актуализацията на бюджета

Интервюто е взето преди трагедията в Горни Лом

Актуализация на бюджета ще има, но трябва да сме по-прецизни, не всички искания могат да бъдат удовлетворени. Има два основни варианта за КТБ. Програмата ни е  насочена към достъпно образование и здравеопазване, ограничаване на безработицата в името на „малкия” човек, както и нормално функционираща бизнес среда. Това заяви в интервю за Факти.бг бившият финансов министър  Петър Чобанов и кандидат депутат от гражданската квота на ДПС в 25 МИР – София и 12 МИР - Монтана.

Г-н Чобанов, като бивш министър на финансите, според Вас какви трябва да са законодателните стъпки за бюджета на държавата ?

В края на работата на предходния парламент поради факта, че оставаха два месеца на предизборна кампания и един вид вакуум в политическата система и тъй като служебният кабинет има основна задача да подготви изборите, предложихме актуализация на бюджета, която беше доста прецизна от гледна точка на неизпълнението на приходите, които тогава сметките показваха, че те няма да бъдат изпълнени с около 500 милиона лева. Освен това, поради създалото се напрежение в НЗОК и поради факта, че предстоеше поредна смяна на правителства, решихме също да удовлетворим исканията, които намерихме за нормални при едно ефективно изразходване на средства в размер на около 225 милиона лева и поради тази причина предложихме актуализацията на бюджета. Мисля, че това предложение продължава да бъде валидно и днес. Новият парламент ще трябва да разгледа една актуализация на бюджета, за да може да бъде приключена нормално годината. Служебният кабинет е подготвил актуализация, при която обаче дефицитът е доста по-голям - в размер на 4%. Трябва да сме много прецизни по отношение на допълнителните разходи, които се одобряват.  В мотивите се казва, че исканията на министерството са били много по-големи, но това е винаги така. Ако трябваше да обърнем внимание на всички искания на министерствата за бюджет 2014 г., разходите трябваше да са по-големи от това, което в момента е записано, с 3 милиарда лева. Естествено е, че не всички искания могат да бъдат удовлетворени. Още повече, че остават още три месеца до края на годината и трябва да сме внимателни по отношение на това какво изразходваме. Предложено е доста голямо увеличение на лимита за дълга. В актуализацията, която ние предложихме, бяха заложени 3,4 милиарда лева увеличение, а сега се  говори за 4,5 милиарда лева. Разбира се, от гледна точка на натрупването на фискален буфер е възможно и толкова дълг да бъде взет, но според мен, до края на годината няма технологично време за това. И може би е хубаво и по отношение на дълга да се ориентираме към по-малко число, за да не вдигаме толкова много цифрите по този дълг. Всъщност, в момента служебното правителство подготвя исканията относно тези параметри на бюджета си за новия парламент, но разбира се, важно е да имаме политическо съгласие. Това най-добре би станало след сформирането на нов кабинет. Нека той да огледа още веднъж този проект, да си каже мнението с политиките, които възнамерява да извършва, във връзка с визията си за следващата година, тъй като може да се окаже, че увеличаването на разходите тази година, води до увеличаване на разходите и догодина. Трябва да видим каква ще е политическата и икономическа  философия на новия кабинет и от там по-прецизно да се спрем на по основни числа относно актуализацията. Актуализация ще има.

Кампанията бе доста вяла, но темата за КТБ коментираха политиците от всички партии. От политическата сила, която представлявате – ДПС, се появи информация, че ваши кандидат – народни представители готвят Закон за КТБ. Нужен ли е такъв закон и какъв е изходът за КТБ?

Изходите за КТБ са основно два. Първият - по неблагоприятен е банката да бъде обявена в несъстоятелност и тогава съгласно действащото законодателство и европейските правила в тази посока трябва да бъдат изплатени само гарантираните депозити, които са в размер на 3,7 милиарда лева. Т.е., държавата и тук, при този изход, ще трябва да плати и то директно и бързо минимум около 1,7 милиарда лева. Те може да са и малко повече, тъй като във фонда за гарантиране на депозити не всичко е кеш и ликвидност, там има и държавни ценни книжа и може да се прецени дали те могат да бъдат продадени, което влияе на самата им цена и на пазара. Така, че минимумът, който държавата ще изхарчи при този вариант е 1,7 милиарда лева, но загубите за цялата икономика ще са много по-големи. Да кажем, че на общините им са гарантирани средствата, но има общини, болници, има широк набор от вложители и физически лица с малко по-големи депозити. Те ще загубят своите пари. Това също е загуба, която не трябва да се пренебрегва. Затова идва и предложението за законопроект, който бързо да реши казуса, тъй като ние загубихме доста време поради факта, че нямаше парламент и поради факта, че в такава ситуация БНБ са предпазливи да дадат крайно становище по капиталовия недостиг в банката. А те са предпазливи, тъй като след това трябва бързо да настъпят конкретни стъпки. Законопроектът е точно действие в тази посока. Той, от една страна, предвижда нещо много важно - за политици и хора, които заемат висши административни позиции или са ги заемали през целия преход, да падне банковата тайна за тях и да бъде обявено точно какви вложения имат в КТБ. Включително това се отнася и за офшорните компании, които по някакъв начин могат да са свързани с тях. Така трябва да се знае - кой от какви позиции тръгва при решаването на казуса за банката. Защото, ако има сериозни вложения в банката, това означава, че позицията му е силно повлияна от това. А и възниква въпросът - по какъв начин тези пари са се натрупали през тези години. Т.е., това вече опира до произхода на средствата. Трябва да вървим напред, стъпвайки на подобен фундамент.

Вторият изход е, че банката може, както бе предложено още преди разпускането на стария парламент, да бъде оздравена като се раздели на така наречените добра и лоша банка. Т.е. тази част от портфейла, БНБ имаше два месеца през които изследваха коя част е жизнена, срещу коя стоят необходимите обезпечения, действащи предприятия, които са в състояние да обслужват тези кредити, тази част от портфейла може да продължи да работи. Освен това депозитите на всички ще бъдат преместени в новата банка и държавата съответно ще трябва да участва заедно с Фонда за гарантиране на влогове. При това приблизителното участие на държавата ще бъде сходно с това, което ще бъде необходимо и при изплащане на депозитите. Дори и да е малко по-голямо, ефектите за икономиката ще са много по-полезни, ако тази банка продължи да функционира. Защото от портфейла, който изглежда лош, определен процент също ще може да бъде възстановен и той постепенно да се влее в добрата банка. Освен това, тази добра банка, ако започне да функционира нормално, след време ще повиши своята стойност, може да бъде продадена и държавата тогава да си възвърне загубите или дори и да излезе на печалба. Много подобни примери имахме през глобалната финансова криза и в САЩ, и в Европа. Между другото, в Португалия възникна подобен казус и там бе решен по европейския път – разделяне на банката на две. Така, че ние в този законопроект предлагаме точно това - да се даде възможност на тази банка да функционира и всички да имат достъп до своите пари в пълния им размер, като се поддържа идеята, че тази банка е едно действащо предприятие.

Г-н Искров бе категоричен, че трябва да има политическа воля, за да се разреши проблемът КТБ. Не е ли работа все пак това на БНБ?

БНБ би могла да разреши проблема, ако сегашните акционери са в състояние да покрият както капиталовия недостиг, така и да осигурят необходимата ликвидност. Това би било най-доброто решение - частното решение на проблема, което няма да ангажира допълнителен публичен ресурс. За съжаление, доста време мина и подобна готовност, като че ли не се наблюдава. Имаме писма за намерения, но няма конкретика точно откъде и как ще бъдат набавени тези средства и думите на гуверньора Искров може и това да означават. Изборите са след дни, надявам се, че след това ще бъде сформирано бързо управляващо мнозинство и правителство и една от първостепенните му и най-важни задачи е да реши този казус.

Какви са очакванията за икономиката на страната, след избора на нов кабинет ?

Очакванията за икономиката зависят доколко стабилен ще бъде новият кабинет. Политическата стабилност и обединението около важни приоритети са от първостепенно значение. Ако започнат да се правят тези реформи, ако се обръща внимание на бизнес средата, както обръщахме внимание на бизнес средата и по времето на правителството на Пламен Орешарски, тогава има шанс икономиката да се развива. Сами сме свидетели, че за няколко тримесечия, тя достигна през второто тримесечие на 2014 г. растеж от 2,1%. Такъв процент не е наблюдаван за последните 12-13 тримесечия. И това се дължеше на факта, че независимо от не добре функциониращ парламент, връщахме навреме ДДС на бизнеса, установи се много по-добра комуникация между приходните администрации и бизнеса, при която нямаше натиск. Държавата си плащаше по обществените поръчки и освен това бяха облекчени над 100 административни режима. Т.е., това са един тип приоритети около които трябва да се обединим и да покажем на бизнеса, че бизнес – средата ще е нормално функционираща. Въпреки, че бизнесът забави този растеж и това ще се отрази на годишното му измерение, можем да очакваме, че само с подобни мерки можем да достигнем тези около 2%. Оттам нататък се правят сериозни реформи, имаме потенциал растежът да бъде и по-висок. Но очакванията ми за икономиката зависят от това каква ще бъде програмата на новото правителство след изборите и колко бързо и ефективно ще се справи с необходимите реформи.

След като правителството „Орешарски” падна от власт Ви обвиниха в това, че сте надскочили прогнозата за вземанията, в този аспект бяха много коментирани и „Митниците”, има ли дефицит в бюджета?

Прогнозата за прихода на „Митниците”, така както бе заложена, няма да бъде изпълнена и за това предложихме актуализация на приходите, намаление на очакваните приходи с около 500 милиона лева. За съжаление, сега, само два месеца по-късно, се говори за далеч по-голямо число - над 1 милиард лева. Надявам се, че няма да се стигне чак до такова неизпълнение, тъй като по времето докато бях министър нямаше основание да се смята, че неизпълнението ще е толкова голямо. Разбира се, бюджетът такъв какъвто го виждаме, беше съставен да функционира в една нормална среда, която предвиждаше ускоряване на икономическия растеж. Това ускоряване се наблюдаваше до май месец и се отрази на растежа от 2,1%  през второто тримесечие, но за съжаление след това като се разбра, че ще има предсрочни избори нещата замряха и бизнесът престана да инвестира, тъй като иска да види как ще изглежда новото управление и по какъв начин то ще се отнася към самия бизнес. Тъй като отново ще имаме избори и две правителства – служебно и редовно, икономическото развитие ще изостане от това, което бе прогнозирано. Другият проблем е дефлацията. И в Европа очакванията бяха да има малко по-висока инфлация, и в България, но за съжаление това не се сбъдна. Това са фактори, които се отразяват на приходите, тъй като е важно да има растеж, за да растат и самите приходи. Т.е., има обективна необходимост от актуализация на бюджета, но тя трябва да бъде прецизна и не трябва на приходните администрации да им се дава такъв категоричен знак при 1 милиард намаление на приходите. Това може да се отрази демотивиращо и на тяхната работа, тъй като при по-малко амбициозни цели естествено е да се стремят да ги изпълнят, без това да ги амбицира допълнително. Така че трябва да сме прецизни в това отношение и да се надяваме, че ясни и точни конкретни сигнали в посока реформи и растеж ще бъдат дадени отново от правителството и бизнесън отново да се активира и това да доведе до повече приходи. 

Подкрепяте ли вдигането на данъци и орязването на излишните разходи?

Вдигането на данъците не мога да го подкрепя, смятам, че данъчната система такава каквато я имаме, в момента отговаря на степента ни на икономическо развитие. Ние се нуждаем от ниски данъци върху труда и капитала, както сега са форматирани с 10-процентния плосък данък и смятам, че тази данъчна система не трябва да се пипа. Трябва да има добър контрол, за да се събират тези данъци, естествено е, че трябва да се орязват излишните разходи. Видяхте, че тази година при правене на Бюджет 2014, ние ограничихме разходите на министерствата. И за да можем да създадем публичната инвестиционна програма, която да спомогне растежът да бъде по-добре разпределен по територията на цялата страна и да достигне до малките населени места. Това е и в основата на нашата програма – подкрепата и стимулирането на малките и средни предприятия, малките земеделски производители, малките населени места, включително и малцинствените махали. Т.е., ние се грижим растежът да приобщи в себе си и малкия човек, който също да се почувства част от този растеж. И този растеж да ограничи голямата безработица в подобни региони. Към това са насочени и нашите програми в здравеопазване и образование - те да са достъпни до всички. Това е много важно за нас да защитим и тези интереси.

Вие бяхте от гражданската квота на БСП на миналите парламентарни избори, сега преминахте към ДПС, защо? Кое определи тази метаморфоза ?

По време на изборите през 2013 г. БСП ясно обяви, че Пламен Орешарски ще бъде премиер и ще се създаде експертен кабинет. Това и бе основната причина да участвам като част от гражданската квота на БСП тогава, тъй като с г-н Орешарски сформирахме добър екип по времето, по което той бе финансов министър. Беше естествено да продължа да му помагам, независимо в какво качество. А и, според мен, легитимният демократичен процес, е човек да бъде избран, за да бъде познат на хората и за да поеме ясна отговорност. По време на предизборната кампания той да изясни какви ще са му приоритетите и какво ще свърши било то като депутат или министър. По време на управлението на Пламен Орешарски работихме много добре с ДПС, видях професионализъм в икономическия екип на ДПС в лицето на г-н Цонев, в лицето на проф. Имамов. Видях, че ДПС е партия, която поема ангажимент и после го изпълнява по отношение на икономическа програма, по отношение на приоритети, които следва в тази област. Точно този професионализъм и отговорно отношение, както и фактът, че добре се сработихме, бяха едни от основните фактори, да се съглася, когато ми предложиха да участвам отново като част от гражданската квота. Ситуацията, в която се намира и икономика и фиск в момента е сложна и мисля, че с експертизата, която имам бих бил полезен в парламента по отношение на законодателни инициативи, по отношение на коректив, ако се наложи на някои действия, така че да може държавата да поеме по пътя на националното съгласие и реформи.

С кой ще партнира ДПС в следващия парламент и как я виждате конфигурацията?

Аз не мога да говоря от името на ръководството на партията, но това, което е ясно като послание е, че бихме си партнирали с партии, които имат ясна европейска и северноатлантическа ориентация. Всякакво отклонение от тази ориентация води до невъзможност която и да е партия да бъде наш партньор. Разбира се, суверенът ще се произнесе на 5 октомври как да бъде конфигуриран парламента, но важни са приоритетите. Важно е да се каже, че време е за национален консенсус, тъй като през последните 18 месеца това ще бъде петото поредно правителство. Няма време, което да продължаваме да губим в нови и нови избори на противопоставяне. Мисля, че това трябва да спре до тук. Трябва да е ясно, че на държавата й трябват реформи в ключови области като здравеопазване, образование, енергетика, трябва да имаме по-голяма ефективност на публичните разходи и трябва да се устремим към модел на растеж във всички региони, да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции, които не можем да привлечем само с ниските данъци, За чуждестранните инвеститори е много важно сигурността на тяхната инвестиция. Тази сигурност се подкрепя при спазването на върховенството на закона и добре функционираща съдебна система. И това е другата област, в която трябва да се търси консенсус. Как трябва да изглеждат нещата, че инвеститорът като дойде, правата му да са добре защитени. И това ще предопредели характера на следващото управление. Ясно е, че за ДПС управлението не е самоцел, но е и ясно, че зад движението стоят минимум 500 000 избиратели, които трябва да бъдат представлявани и за които е ясно, че са фактор в политиката и то не от днес. За да бъдат защитени правата на малките и обикновени хора, които са нашия гръб, ние сме поели конкретни ангажименти пред тях и ще ги изпълняваме като влияем на посоката върху, която се движи страната.

А трябва ли България да заяви, че иска да влезе в еврозоната и кога е реално това да стане?

Това зависи от степента на готовност, с която подхождаме към самата процедура. За България е ясно, че трябва да влезе в еврозоната, това е нормална цел, която имаме от момента, в която сме членове на ЕС. Няма как да избягаме от това и не трябва. Ние сме в режим на валутен борд, който ще запазим, докато приемем еврото при сегашния фиксиран валутен курс, това е един от основните ни приоритети. За да влезем в еврозоната, самите ние трябва сме готови, а да сме готови означава, че трябва да имаме един модел на растеж, който да се показва като устойчив във времето. Освен това този стабилен модел на растеж трябва да е ускорен растеж, доста по-висок от нивата, които имаме в момента и който растеж, както казах, включва колкото се може повече български граждани и региони. Ако постигнем този ускорен растеж и докажем, че той е стабилен, тогава вече можем да подходим нормално и да кандидатстваме и да бъдем приети в еврозоната. Това ще гарантира, че ние ще постигнем това догонващо развитие на основни показатели в ЕС, от които се нуждаем, за да бъдем пълноценен участник в Еврозоната. Така че, ние не трябва да бързаме прекалено и ако бързаме, то да става в посока национални приоритети и реформи, които да дадат да имаме възможност да имаме този растеж и с него да влезем в самата еврозона.