Повече от три десетилетия Ford се бори за подобаващо място сред елита на най-масовия европейски клас автомобили, разчитайки на Escort. Накрая в Кьолн разбраха, че е нужна радикална промяна ако държат да дръпнат по-напред от третото място. Така се роди Focus, който петилетка след дебюта си все още води в класациите по продажби в някои страни. За да стигне до този пазарен триумф обаче, германското поделение на американския гигант трябваше години наред да диша прахта на Golf, Kadett/Astra, а нерядко и на френските производители.
Последният опит на Ford да влее нови сили в старото име дойде през септември 1990 г., когато започнаха продажбите на петото поред поколение Escort. Напълно обновената каросерия и частично модернизираните двигатели трябваше да привлекат капризната европейска публика, но моделът отново не потръгна. За да поддържа интереса към него що-годе жив, фирмата трябваше да го освежава на два пъти през 1993-та и 1995-а. В последните години от дългата си кариера Escort оцеля и благодарение на отварянето и либерализацията на източноевропейските пазари, за чието снабдяване Ford дори откри монтажни филиали в Полша и Беларус.
Независимо от похвалните опити на кьолнската компания обаче, Escort така и си остана последен в състезанието с германската конкуренция сред компактните. Вина за това носеха не само невзрачният дизайн и поостарялата гама от двигатели, а и качеството на изработката. Наистина наред с измененията във външността на последната генерация на модела, Ford направи доста и за техническото му усъвършенстване. Прекалено честите модернизации предизвикаха справедливия гняв на собствениците на Escort, чиито автомобили се обезценяваха светкавично след поредния фейслифт. Тази политика на германската компания обаче само може да бъде приветствана от купувачите на пазара "втора ръка", които получават шанса да се сдобият със сравнително нова кола срещу съвсем скромни в сравнение с цените на съперниците средства. Това спечели на компактния Ford маса почитатели, които ценят практичната му каросерия, широкият избор от модификации и евтината поддръжка.
Относително точна преценка за качествата на употребяван Escort най-лесно може да се направи, като се следва правилото за годината на производство - колкото по-късно, толкова по-добре. Купувачът ще постъпи разумно, ако подходи крайно предпазливо към колите от 1991-92 г. Екземплярите, произведени след 1995-а, естествено заслужават най-сериозен интерес, но пък и цените им са други. Въпросът опира не само до възрастта на автомобила. Постоянната модернизация на модела води до промени, които дават право на някои почитатели на Ford да говорят за шесто (1993) и седмо (1995) поколение Escort. Може би тук е мястото да се спомене, че моделът със същото име, произвеждан за американския пазар след септември 1990 г., няма нищо общо с европейския си "адаш", създаден е на базата на Mazda 323 и освен това всичките му детайли са изработени в инчови размери.
Еволюцията на последния Escort личи най-ярко по
купето
на компактния германец. През есента на 1992-ра той се сдобива с изпъкнала овална решетка на предния капак и тумбести стопове, а три години по-късно предницата отново е преработена - този път за последно. Качеството на изработката при колите от началото на производството е трудно сравнимо с по-късните екземпляри. Това важи на първо място за антикорозионната защита на каросерията. При оглед на Escort от 1991-92 г. непременно трябва да се провери състоянието на вратите, калниците, праговете, подът в зоната пред пасажерското място и около акумулатора. Ръждясват също пантите на вратата на багажника, която освен това има навика да се "измята" и да не пасва на бравата. Сериозна болест на компактния Ford са калпавите уплътнения на вратите, прозорците и шибедаха, които се протриват здравата след четири-петгодишна експлоатация и протичат. Приятният иначе салон на Escort дразни с клатушкащите се предни седалки, потропващия люк и недодяланата сглобка на таблото. В купето постоянно се носят паразитни шумове от скърцаща тапицерия и подрънкващи декоративни вложки. Нерадостната картина се допълва от ниското качество на пластмасовите детайли - чупливи ръкохватки, лостчета и ръчки за регулиране на седалките - и слабата ефективност на вентилационната система. През декември 1991 г. Ford заменя въздуховодите и поне осигурява равномерно разпределение на потока по цялата повърхност на ветроупорното стъкло. Независимо от предприеманите мерки и очевадния напредък при колите от по-късните етапи на производството, Escort си остава най-неудачният като сглобка сред представителите на германската продукция в класа. В това отношение не го спасяват нито богатият избор от каросерии (хечбек с три или пет врати, седан, комби и кабриолет) и модификации, нито мащабната гама от
двигатели
покриваща възможно най-широк диапазон от вкусове и потребности. Escort се екипира с четирицилиндрови бензинови мотори с обем 1 299 см3 (J6A, 60 к.с.), 1 392 см3 (F6F, 71 или 75 к.с.), 1 598 см3 (LJF, 105 к.с.), 1 597 см3 (Zetec, 88 или 90 к.с.), 1 796 см3 (RDA/RQB, 105, 115 след 1995 г. или 130 к.с. в специалните серии) и 1 998 см3 (N7A, 150 к.с.). Над всички стоят вресиите Cosworth RS (1 993 см3) с техните направо зловещи 220 к.с. Разбира се, не са забравени и почитателите на дизела. За тях са предвидени две модификации на един и същи двигател с обем 1 753 см3 с атмосферно (RTF, 60 или 70 к.с. след 1995 г.) и принудително пълнене (RTH, 90 к.с.).
За жалост моторният отсек на Escort също крие някои доста неприятни изненади. Най-болезнената от тях се нарича скъсан ангренажен ремък. Засяга предимно дизеловите версии до 1995 г., но съвсем не е рядкост и при бензиновите. Ford предприема редица опити да поправи грешката. През декември 1991-ва са променени типът ремък, ролката и корпусът на газоразпределителния механизъм; през май 1993 г. започва монтирането на нов, по-здрав ремък с пет- вместо с трикратна подсигуровка; през март 1994 - отново различна ролка; през август и ноември 1995-а - нов корпус на газоразпределителния механизъм и обтегач с подобрено закрепване. Въпреки това двигателите на Escort си остават крайно чувствителни в това отношение и след изминаването на 50-60 000 км ангренажният ремък непременно трябва да се смени, за да се избегне инвестиция в нова цилиндрова глава. Най-ранните екземпляри от 1991-1992 г. създават и други грижи. Собствениците на 3% от тези коли са вложили средства за замяна на счупен колянов вал заради калпави лагери. Обща болка на старото поколение двигатели е завишеният разход на масло вследствие износени гумички на клапаните. 1.3-, 1.4 - и 1.6-литровите мотори от 1991-92-ра са известни с навика си да гаснат на празен ход и да палят трудно. Най-големият от тях често създава проблеми с електронното запалване и автоматичния смукач. Всички 8-клапанови и дизелови модификации са доста шумни, а 16-вентиловите версии от 1992-93 г. понякога изпитват трудности с набирането на обороти заради лошо затваряне на клапаните.
Правилото за годината на производство важи в пълна сила и по адрес на
трансмисията
на Escort. Трудното превключване на предавките, отказът на задна "да влезе" и неприятният стържещ звук от зъбните колела на скоростната кутия съвсем не са рядкост при колите от 1991-92-ра. Съединителят вибрира (особено при дизелите) и се износва понякога след 40-50 000 км, а течове на масло могат да доведат до скъпи ремонти на кутията, когато не се вземат мерки за отстраняването им.
Въпреки високото предавателно число, воланът на Escort-ите без сервоусилител е изключително тежък. Това обаче е най-незначителният недостатък на
ходовата част
До модернизацията от 1995 г. тампоните по окачването се износват доста по-бързо от номралното, в резултат на което предницата започва да хлопа. Амортисьорите са слаби (особено при колите от 1991-92 г.), а пружините се "уморяват" по-рано от очакваното. Списъкът се допълва от разкъсани опорни тампони на двигателя и сцепени маншони на каретата.
Спирачната система
на Escort също не е безупречна. Предните дискове са податливи на температурни деформации, започват да "бият" и се износват бързо. Заради това през януари 1992 г. Ford започва монтирането на нови, по-меки накладки, което пък означава по-честата им смяна. Често ръчната спирачка не блокира едновременно и двете задни колела или изобщо не функционира.
Неприятности създава и
електрическатасистема
Наред с дреболии като отказите на превключвателите на светлините и мигачите на кормилната колонка, осветлението и "заспалия" скоростомер, немалко дефекти показват стартерът, динамото и блокът не електроното запалване. На арматурното табло липсва контролна лампа за критичния остатък в резервоара, а указателят за горивото е абсолютен фантазьор. Пак при най-ранните Escort-и от последното поколение свободолюбив характер показва централното заключване.
Основното преимущество на компактния Ford пред конкуренцията си остават цените на употребяваните екземпляри и сравнително евтиният сервиз. Макар да не може да мери ръст по качество с отличниците в класа, Escort представлява интерес заради лесната поддръжка и непретенциозната си техника, които го правят подходящ избор за българските условия.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg