Секретните M-версии на BMW

Поглеждайки назад в близкото минало, виждаме, че за разлика от инженерите от AMG специалистите от спортното подразделение на BMW не са притежавали подобна степен на свобода за реализация на проектите си. През последните 44 години те често работят само на чертожната маса. Това обаче съвсем не означава, че баварските инженери нямат идеи. Напротив - имат, но в голямата си част, особено що се отнася до спортното подразделение с индекс М, повечето от тези идеи остават на хартия, някои напредват до ниво прототипи и само дузина стигат до поточните линии. Днес ще ви разкажем за част от тези секретни М-проекти, които се пазят в едно хранилище, наречено Giftschrank.

За мнозина може да е странно, но спортното подразделение на BMW е пряко свързано със САЩ. На пазара през 60-те и 70-те години на миналия век баварската марка е далече от своя съвременен образ на производител на първокласни спортни автомобили. По онова време моделната гама застарява, а победите в спортни състезания се случват рядко, при това само на ниво "Touring". Амбициите на баварците обаче още тогава са много големи. Основният съперник е концернът Ford и по-конкретно техните спортно ориентирани модели Capri и Escort. За да им се противопоставят, баварците вадят купето BMW 2800CS, което не отстъпва по мощност, но е с 200 килограма по-тежко. В резултат на това Ford печели 13 от 16 състезания.

2800CSЗа да разреши проблемите с изоставането в спортно отношение, със задачата се заема вицепрезидентът на компанията Робърт Антъни Лъц, по-известен като Боб Лъц. Американецът с швейцарски произход е уникална личност. През своята кариера той успява да оглави великата детройтска тройка Ford, General Motors и Chrysler, като играе и съществена роля в историята на BMW. Лъц, който е праволинеен човек, решава да поеме по най-краткия път към успеха. Той "открадва" от конкуренцията тяхното главно оръжие - Йохан Нерпаш.

Този ход е изключително успешен за BMW, защото още през следващата 1973 година баварците печелят убедително шампионата. Това става благодарение на създаденото от Нерпаш BMW 3.0 CSL. Тази кола е силно модифицирана версия на 2800CS - автомобила, който година по-рано няма никакви шансове срещу Capri. Завоюваната титла окончателно утвърждава необходимостта от създаване на специално подразделение към BMW, което да се занимава със спортните модели на марката. То е наречено M Division. Зад волана на състезателните BMW-та застават легенди като Ники Лауда, Джеймс Хънт, Джоди Шектер и много други.

М1На вълната на своя успех Нерпаш решава да конструира едно грандиозно творение за новия световен шампионат на производителите. Той възкресява средномоторния прототип BMW Turbo, като го "облича" в клиновидно купе, създадено в Italdesign под ръководството на маестро Джуджаро. Производствените мощности на BMW обаче не са разчетени за дребносерийно производство и заради това в проекта се намесва и Lamborghini, която трябва да сглоби 400 бройки от новото BMW. За целта е планиран и мотор с турбокомпресор. Италианският производител обаче банкрутира внезапно, което забавя проекта с няколко години. За това време правилата за група 4 се изменят и М1 се оказва излишен. Нерпаш се опитва да убеди ръководството на BMW за разработка на нов V8, който впоследствие да се използва във Ф1, но този план не се харесва на шефовете. Задържането на М1 пък е основателна причина да уволнят "бащата на М-ките".

M8Работата в М-подразделението обаче продължава. Идеологически приемник на М1 става купето Е31, по-познато като осма серия. На прага на 90-те години BMW отново решава да включи в гамата си двуврат спортен автомобил. И го прави, но осмата серия така и не се сдобива с наточена М-версия. Такава обаче съществува. За нея се разбира чек през 2010 година, когато от недрата на секретния гараж баварците вадят единствения екземпляр на неосъщественото BMW M8. Топ версията на осмата серия - 850CSi има идентификационен номер, започващ с WBS, което означава принадлежност на модификацията към BMW Motorsport.

М3E30 Evo2 на практика представлява тунингован болид, допуснат за движение по цивилната пътна мрежа. За мнозина от хардкор феновете на марката именно това BMW притежава всичко, което е нужно за автомобил с индекс М. Цените на тази модификация непрекъснато се покачват и според прогнозите това ще продължи и занапред, но не всички знаят, че от първото М3 са направени и няколко специални версии, произведени в още по-малки серии. Най-интересната от тях е създаденото в чест на пилота Джони Чекото М3 Е30, което се появява на бял свят в началото на 90-те и от него са произведени само 505 бройки. Мощността на това BMW е увеличена от 195 до 215 конски сили. От Evo2 тази версия се отличава още с по-тънко задно стъкло, хромирани ауспухни накрайници, предна броня с фарове против мъгла и модифициран салон.

М5Тайните версии на М5 са по-малко от тези на третата серия, но големият седан също се оказва благодатна почва за инженерите от BMW Motorsport. Първи под ножа попада Е34, който е превърнат в четириместен кабриолет. За целта задните врати са премахнати, а предните - удължени. Двувратата М5-ица е много близо до пускане в производство. За нея през 1989-а даже е било предвидено място на щанда на марката в Женева, но тя така и не се появява пред публика. Причината е т.нар. вътрешен канибализъм и предвидения спад в търсенето на наточени кабриолети от трета серия. Така за серийно М6 на феновете се налага да чакат чак до 2005 година, когато дебютира безумното Е63 с V-образен десетцилиндров мотор.

M7Мислите, че това е всичко, но не е. Финалният акорд в нашата "екскурзия" сред секретните M-версии на BMW е т.нар. "Златна рибка". Това е автомобил, оборудван с най-големия двигател в следвоенната история на марката. Става дума за V-образен шестнайсетцилиндров мотор с работен обем 6.7 литра. На стенда той вади 408 конски сили при 5200 об/мин, а пиковият му въртящ момент е 637 Нм при 3-900 об/мин. На практика този мотор представлява модифициран вариант на М70, който е увеличен с четири цилиндъра и е с един разпределителен вал на всеки ред цилиндри. Единствената каросерия, способна да "поеме" 310 килограмовия великан,, е дългата версия на 7er. Но и там моторният отсек се оказва малък и се налага монтирането на охладителната система в задната част. Това BMW също е направено в един-единствен екземпляр и днес е част от огромната колекция от прототипи на марката, позиционирана в Мюнхен.