Евентуалното облагане на свръхпечалбата трябва да бъде предшествано от оценка кой реално ще понесе икономическата тежест на данъка. За това настоя Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Темата е свързана с идеи на „Прогресивна България“ за облагане на банки, телекоми, търговски вериги, застрахователни дружества и дружества за бързи кредити. Каримански определи предложенията като идеи, които трябва да бъдат подкрепени с анализи и оценки.
„Необходимо е задължително да се направи оценка в крайна сметка къде и към кого се прехвърля икономическата тежест на данъка“, каза Каримански.По думите му при банките трябва да се изследва дали данъчната тежест няма да се прехвърли по цялата верига на дейността им. Това включва капитала, разпределението на печалбата, реинвестициите и изплащането на дивиденти.
Той посочи, че при оценката трябва да се отчетат възвръщаемостта на активите и възвръщаемостта на капитала на отделните банки. Според него не е достатъчно да се сравняват печалби, ако базовият период е бил необичайно слаб.
Като пример Каримански посочи пандемията през 2020–2021 г. Той предупреди, че ако за база се изберат години с изкривени или извънредно ниски стойности, последващите данни могат да изглеждат като свръхпечалба, без това непременно да отразява реалния ефект от мярката.
Примерът от Италия
Каримански направи паралел с Италия, където според него подобно облагане не се определя като данък върху свръхпечалбата, а е свързано с нетния лихвен марж. Той обясни, че става дума за разликата между приходите от кредитите и разходите за лихви по депозитите.
По думите му в Италия е обсъждано облагане на частта от маржа над определен праг, например 10%. Първоначалното предложение е било променено в парламента, така че банките, които капитализират печалбата си, да могат да укрепят капитала си.
„В същото време за фиска резултатът е почти приблизително равен на нула“, заяви Каримански.Той посочи, че този подход е дал възможност на италианските банки да запазят по-висока капиталова устойчивост и да продължат да кредитират икономическите субекти.
Коментар за фискалния резерв
Каримански заяви, че фискалният резерв е сравнително стабилен и се намира на високи стойности спрямо минали години. Той го описа като единната сметка, през която държавата извършва основните си плащания.
По думите му дефицитът за 2026 г. няма да достигне размера, заложен в държавния бюджет, а ще бъде по-нисък.
Източници: btvnovinite.bg